Приятелчето ми беше изпаднало в кома и докторите не даваха никакви шансове. Но, все пак имаше едно "но" - ако оцелее ще е инвалид. Та и аз вече не знам какво да мисля...
Днес щеше да навърши 30г.
Мисля,че животът сам по себе си не е безценен,ако не е достоен.Близките му сте в шок и ви боли,но той как щеше да се чувства,ако беше останал инвалид?Цял живот щеше да се надява да бъде пак нормален,а вие да го съжалявате и да си викате "Брей!Какво добро момче,какво го сполетя!"Коя жена ще иска инвалид до себе си,за да му роди деца?А той как щеше да се грижи за тях или щеше да се дави от пиене с инвалидната си пенсия?Смъртта му е била достойна на фона на предстоящия му окаян живот.Или щеше да стане гений,който да напише новата 40 симфония?Колко са тези,които се отдават на интелектуални занимания?А колко време е нужно да приемат недъга си,да го надживеят,да се почувстват пълноценни и добре в кожата си,в тесния живот,който ще живеят?Било е най-доброто за него,Скорпионче!Смъртта я избира Духът ни,т.е неговият Дух е решил да го освободи от нелепото продължение на живот,в което няма надежда.