На мен ми е трудно да се слея с глобалната скръб и да бъда съпричастна по този начин. Особено когато стоя изолирана и не се интересувам от световните събития. Ако го бях гледала по новините, сигурно щях да се впечатля, да се натоваря емоционално. Но аз ТВ нямам, научих го в интернет. И хем ми е жал за хората, хем ми е някак далечно. Хората към ближния си могат да бъдат много зли, подли, двулични и жестоки, пък какво да говорим за онези хора, които са далеч от нас, напълно непознати и ежедневно загиват по време на някой атентат или катастрофа.
Някак е станало много популярно да си съпричастен към масовата смърт на напълно непознати хора, а да сереш в градинката на ближния.