Автор Тема: За правилното и грешното  (Прочетена 21242 пъти)

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7914
Re: За правилното и грешното
« Отговор #30 -: Юни 24, 2014, 09:43:15 am »
Опираме до въпроса: ако човек е паднал, трябва ли да му помогнем да стане?
Доскоро твърдо мислех, че да
Вече не съм сигурна

Diyana

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1702
Re: За правилното и грешното
« Отговор #31 -: Юни 24, 2014, 09:59:33 am »
Опираме до въпроса: ако човек е паднал, трябва ли да му помогнем да стане?
Доскоро твърдо мислех, че да
Вече не съм сигурна

говорихме за това май някога - кой как разбира помощта. и аз съм от онези, дето, като им се оплаче някой, приемат, че трябва да предложат решение, помощ и действие. И ги предлагат, според разбирането си. Не мога да потупвам по рамото и да роня сълзи, защото така не се помага, според мен - в екстремни ситуации утехата и съчувствието е губивреме и тръшкането и вайкането, вместо да вземе да се свърши нещо полезно, ме вбесява истински.  Знам, че това е коравосърдечно и сурово за страдащите. Затова напоследък се насилвам да се оттегля или да замълча, ако чувствам, че някой няма нужда да му предложа решение, а утеха.

Наскоро прочетох, че постоянният импулс "Да спасяваш всички" - да помагаш и да даваш акъл според своите разбирания и своя тайминг, тоест да правиш непоискано добро, е болест на раджастично Слънце - на Слънце в страст, както казват в джотиш. Друго типично проявление е да отказваш уважение на баща/шеф/авторитет, ако според разбиранията ти те не са го заслужили. Аз определено ги имам и двете заболявания :D, а дълбоката мотивация на тези реакции е всъщност все захранване на егото, нали.
De omnibus dubitandum est

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: За правилното и грешното
« Отговор #32 -: Юни 24, 2014, 10:11:51 am »
Опираме до въпроса: ако човек е паднал, трябва ли да му помогнем да стане?
Доскоро твърдо мислех, че да
Вече не съм сигурна

Най-важното е самият човек да осъзнае, че има проблем и да иска сам да си помогне, ако това не се случи няма как да му се помогне трайно. Ти ще му помогнеш да се изправи и той пак ще падне, щото няма да има кой да го държи изправен.

Наскоро прочетох, че постоянният импулс "Да спасяваш всички" - да помагаш и да даваш акъл според своите разбирания и своя тайминг, тоест да правиш непоискано добро, е болест на раджастично Слънце - на Слънце в страст, както казват в джотиш. Друго типично проявление е да отказваш уважение на баща/шеф/авторитет, ако според разбиранията ти те не са го заслужили. Аз определено ги имам и двете заболявания :D, а дълбоката мотивация на тези реакции е всъщност все захранване на егото, нали.

Със същата болест съм  ;D и да подхранване на егото е, някакъв извратен егоизъм  :)

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7914
Re: За правилното и грешното
« Отговор #33 -: Юни 24, 2014, 10:17:29 am »
Благодаря, Диана, добре че има хора, които обясняват по-добре от мен

Тъндър, не става въпрос за научно незнание, пък и пред кого да се извиняваме?
древните римляни са имали доста разбирания, които не соделям :)
всъщност май сме на едно мнение по основния въпрос

Сега-Диана спомена за тайминга-на мен лично много пъти ми се е случвало 10 човека да ми повтарят едно нещо, аз да ги игнорирам, и изведнъж-11-ят като го каже, получавам "прозрение"

Diyana

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1702
Re: За правилното и грешното
« Отговор #34 -: Юни 24, 2014, 12:08:59 pm »
Иначе уважението се печели, независимо кой какъв е - баща, шеф, авторитет, няма значение, печели се, не се дава просто ей така, и мсиля че така е правилно и заради това така и ще си остане в характера ми.

И на мен това ми е най-трудната част :). С баща ми се получи много трудно, чак след смъртта му го опознах май. Преди това ми беше твърде риба за моя сатурновослънчев квадрат. С другите "авторитетни" фигури така и не се получава все още.
Има една концепция в джотиш за пети дом - това е домът на poorva punya. Обозначава наградата, която получаваш в този живот поради добрите си постъпки в миналите - един вид добрата ти, късметлийска карма - творчество, любов, деца, таланти и гениалност, удоволствия и радости от живота, късмет и т.н. Има хора с много прилични показатели за късмет по пети дом, пък не им се получават нещата. Смята се, че те несъзнателно разрушават пурва пуня, а най-прекият път за това е чрез "зло-действие или зло-словене" по девети дом (5-ти от 5-ти) - липсата на уважение и обидно отношение към бащата/рода/родителите, към гуру/учител/авторитет, да ругаеш/проклинаш някого незаслужено: "hurting elders, abusing elderly, ill treating parents, bringing frown in parents minds, guru’s mind, bramhins, teachers and vaishnavas. Cursing the one who is unblemished also destroys poorvapunyа".
С две думи, не получаваш любов, ако не изпълниш сърцето си с чиста любов и уважение към родителите и даскала си. ;) Май и затова някъде говорихме и пак имаше бурни реакции.
De omnibus dubitandum est

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За правилното и грешното
« Отговор #35 -: Юни 24, 2014, 12:59:32 pm »
Цитат
Смята се, че те несъзнателно разрушават пурва пуня, а най-прекият път за това е чрез "зло-действие или зло-словене" по девети дом (5-ти от 5-ти) - липсата на уважение и обидно отношение към бащата/рода/родителите, към гуру/учител/авторитет, да ругаеш/проклинаш някого незаслужено: "hurting elders, abusing elderly, ill treating parents, bringing frown in parents minds, guru’s mind, bramhins, teachers and vaishnavas. Cursing the one who is unblemished also destroys poorvapunyа".

И аз съм склонна да не признавам никакви авторитети, ако с нещо не са се доказали в моите очи и не са спечелили уважението ми.

Във ведическата карта раши имам такива показания за лоша пурва пунйя - Марс в 5 дом в аспект към Юпитер в 8ми, при това Юпитер не е особено добре поставен и по знак. Вероятно в някоя минала инкарнация не съм уважавала достатъчно гуруто си или някой възрастен авторитет/родител. В този живот голяма част от проблемите и уроците, през които трябваше да премина, се дължи на такива хора. Но интересното е, че ако говорим за "авторитети", повечето от тях постъпваха така, че да изгубят уважението ми, самосаботираха се. Вероятно и това е някакъв отзвук на минала карма. Никога не тръгвам с неуважително и дискредитиращо отношение от самото начало, но много често се получава така, че "авторитетът" впоследствие прави всичко възможно, за да се провали в моите очи. Обикновено става чрез погазване на морала (в лични отношения) или на професионалната етика.







Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Вещичка

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1727
  • Виждам те!
Re: За правилното и грешното
« Отговор #36 -: Юни 24, 2014, 02:06:05 pm »
Тъндъре, бравос! Това за римляните съм го чела из правни разни работи: Непознаването на закона не те освобождава от отговорност! Туй то. Това си важи и за Вселенските закони, и за земните.

Относно авторитетите - среден пръст на първо четене. Ако на второ четене имаме допирателни, тогава мога да проявя внимание към въпросния авторитет, но уважението трябва да се заслужи и това е! Но честно казано не го отнасям към някаква егоцентричност. По скоро е егоцентричност да си се доказал в нещо и на базата на това да очакваш вся и всьо да ти целува задника... Е, па нема да стане!
Здравият разум е сбор от предрасъдъци придобити до 18 годишна възраст! - Айнщайн