Сега ще ви разкажа за снощния ми кошмар, така дивотия още не бях сънувала, изпаднах в див ужас. Но беше на психосоматична основа. Снощи като си легнах, дълго не можех да заспя. И първо започнах да мисля за делото, което предстои, а оттам тръгнах да превъртам плочата с миналото и се сетих за всички обиди и несправедливости, които изтърпях от тия хора. От нерви започнах да се чеша, изби невралгичен обрив по тялото. После заспах.
Сънят продължи по същия сценарий - стоя си в стаята на тъмно и изведнъж забелязвам, че по тялото ми /ръцете и долната част на краката/ тръгва някакъв обрив. Първо бяха малко пъпчици, но изключително силно сърбеше, започнах да ги разчесвам. И с всяко разчесване сърбежът ставаше все по-непоносим, направо ме изгаряше, а аз се чесах, та се чесах. Пъпчиците се превръщаха в огромни мехури, като след силно изгаряне - кожата се пукаше и навън излизаше плътта, белезникава и с някаква сополива течност.
Изпаднах в паника, но продължавах да се чеша, просто не се търпеше. В кулминационния момент от съня след продължително чесане всички мехури се отвориха и оттам започнаха да излизат дълги бели червеи, приличаха на спагети /
/, бяха живи и се движеха. Е, това вече не можах да понеса! Изби ми студена пот от страх и първата ми мисъл беше да се обадя в Спешна помощ и да извикам линейка. Но същевременно си давах сметка, че никой няма да ми повярва, ще ме помислят за луда и че ги разигравам. А и беше късна нощ - погледнах часовника на телефона, показваше 3 през нощта. В агонията си поисках да се обадя за помощ на някоя приятелка, но осъзнах, че по това време никой няма да откликне и само излишно ще ги притесня. В този момент осъзнах какво е да си съвсем сам в тежка ситуация. И че няма човек, към който мога да се обърна в такава ситуация.
От силния страх се събудих и установих, че обривът беше истински - по ръцете и краката ми бяха избили ситни пъпчици, на невралгична основа /и преди съм получавала такива обриви след силен стрес, когато е с натрупване/. И наистина имаше парещ сърбеж, вероятно затова съм започнала да сънувам тия страхотии. Станах, погледнах часовника - часът беше 3:45 сутринта.
Полежах, повъртях се в леглото и осъзнах, че миналото си е минало и никой човек от миналото, колкото и да е зъл, не заслужава да остава толкова дълго в съзнанието ти и да ти трови настоящето.
