Бин, и планетите имат фази, като лунните. Новолунието на вътрешните е при долен съвпад, когато са между Слънцето и Земята, "гледат" към Слънцето, а от гледната точка на Земята се вижда неосветената част от планетата. При хелиакален изгрев, следващ долния съвпад, Венера се наблюдава през телескоп на източния хоризонт преди Слънцето точно като лунен сърп, с полуобърнатата си супер светла страна към Слънцето. Същото като при Луната. При долен съвпад наблюдаваме пасаж на Венера - транзит на Венера пред Слънчевия диск, точно както наблюдаваме Слънчево затъмнение - транзит на "новолунието" през Слънцето. Виж пак голямата картинка и си го визуализирай. При хелиакален изгрев, следващ горния съвпад, Венера се вижда пълна и кръгла, тогава е цяла - това е средата на цикъла ѝ в геоцентрична система.
Венера има два хелиакални изгрева, това е моментът, след съединението, когато се е отделила от Слънцето на 10-13-15-17 градуса, в зависимост от географската ширина на наблюдателя и е вече видима, един сутрешен, "morning rise" - след долно съединение и един вечерен "evening rise" - след горно.
При хелиоцентрична система, горният съвпад на вътрешните планети е именно това, което е съвпадът на външните планети със Слънцето - опозиция между планетите и Земята, от гледна точка на наблюдател, живеещ на Слънцето.
Това са астрономическите факти, в случая те нямат значение, говорим за символично, друго, вероятно проявление на горния съвпад. Астрономическата аргументация е ирелевантна.