Щом ще си говорим с житейски примери - как така човек със сатурн в рак в 10-ти също изкарва шестици без напън, дори минимален - ето това се опитвам да разбера, както и защо учителите, които до някаква степен могат да бъдат описани по 10-ти дом в тази възраст, също го приемат добре, хвалят и т.н.
Да вземем сега да намесим тия фирдарии и да обясним как това е било примерно само до 16-та година
Това как изглежда е илюзорно ...
Ще дам пример със себе си - винаги съм била пълна отличничка, никога не са ме хващали неподготвена, бях любимка на повечето учители, винаги е изглеждало, че това ми се отдава и случва с лекота.
Истината е, че учех всеки ден, имах си изградена система, железен режим, ученето винаги ми е било най-важно и интересно. Никой не знаеше, че от 8 клас ставам да посрещам слънцето и правя йога и после сядах да уча - преди всички в къщи да са станали ....Лягах всеки ден точно в 22ч - няма хън, няма мън. Всичко в училище ми беше интересно ... Наистина научавах си нещата бързо, но беше системно, няма филм - днес няма да уча, защото няма да ме изпитат. И така наистина донякъде е лесно. Никога не съм преписвала, губене на време ми е било правенето на пищови, а и не мога да лъжа.
Това, че има доста Юпитер в мен, предполагам създава илюзия, че всичко е някак с лекота - енергична съм, ентусиазирана, оптимистична, искря. Но в сянка остава системния труд, който съм полагала, за да се постигнат знанията
От страни винаги е изглеждало, че и в работа постигам всичко с едно махване на ръка Просто не се обяснявам какво ми коства ... а хората не ги и интересува ...
По темата мисля, че
планетите в падение дават най-силен вътрешен потенциал за прогрес, развитие, промяна. Силата е вътре в теб, скрита, напира да се изяви, само чака моментът да се отключи.
Хората с планети в падение могат да бъдат "голяма изненада", за околните
Тези с троновите си личат отдалеч, лепва им се етикета и готово