Аз вярвам, да, без илюзии умираме, това е стратегия/игра за оцеляване на духа. (затова и религиите още са живи, но това е пипкава тема) Сизиф, Алиса, Питър Пан...
Ако можеше светът да е такъв, какъвто е в главата ми - еха, ама не може. Но като идеалист, аз все още вярвам, че "високите вибрации" са възможни, но непостижими, поради животинската ни природа. Далечен е Нептун, по-близка е Венера. Това ме гнуси от дете и боли, преди (сякаш) можех да правя приказка и за другите около себе си, сега съм уморена и прашецът ми от фея не работи. В снежно паспарту съм се превърнала, трябва някой/нещо да ме вдигне, за да се събудя. И спирам. Край.