Идат ВОДИЦИ - Богоявление
5-ти НАРИЧАНЕ НА ВОДАТА
6-ти - Мъжки водици
7-ми Женски водици
"...Вечерта срещу 5-и, всеки си нарича водата. Приказва ù неговите си неща, от какво му е мъка, какво му се ще да си има... В наште обичаи има всякакви води, все с думи правени – жива, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, редена, будна... Зависи какво ще искаш и как ще го наредиш. На 5-и, през нощта, небето се разтваря, сам Богът застава на портата и чува всичко наречено в тоз час. След залез, от извор се донася съд с чиста вода, която мълчи под звездите. В полунощ , пред тази вода се изрича най-голямото желание. Водата го изпива, изчиства, обръща и го изпраща към Бога!
На сутринта, на 6-и почват Мъжки Водици. Сутринта мъжете слизат на реката. Всеки е облечен в чиста бяла риза.
– А жени могат ли да отидат?
– В никой случай!
– А да гледат могат, нали?
– Не могат! Остави ги тия панаири, дего ги правят сега. То затуй се вика Мъжки водици. Само мъже са там, само мъжка сила трябва да има. Женско око не трябва да пресича тая сила, да не я разбърка. Мъжете слизат на реката в мълчание. Редят се и влизат във водата за мъжко мълчано хоро. Никой не обелва дума. Влизат до гърдите. До дъх, му се вика. Тогаз най-старият хвърля кръста.
– Че нали не е християнски обичая, за какво е тоя кръст?
– Кръстът на Водици, Райно, е друг знак. Стар знак. Казват, че и за други народи е било тъй – на живота дървото, му викаме. И се хвърля във водата, за да направи водата жива. И мъжете взимат сила от тая жива вода. В нея умиват и греховете си. Ако има мъжки отрочета до седем години и те се окъпват в студената вода, да растат здрави и силни.
– А водата не е ли много студена?
– Лед! Съвсем замръзнала е понякога, че се налага да се разбива ледът. Ама колкото е по-ледена водата, толкоз по-здрава ще е годината.
– А не се ли сгряват с нещо преди това?
– Гледах по телевизора веднъж едни момчетии на Водици. Пият, пеят, викат, а отстрани народът ги снима. И в реката тъй влязоха, пияни. Гледам и байряк бяха развяли. Срам! На Мъжки водици трябва нищичко да не са яли и пили, чисти да влязат в живата вода. Да им секне дъхът, че нов да им дойде, мъжки! И да го измълчат тоя студ, да го издаянят без дума да рекат. Е туй са те, истински мъже, в живата вода мълчано хоро да изиграят.
– А с кръста какво става?
– Кръстът минава през всеки и всеки го целува. Накрая остава у най-младия, той да го пази през годината. После пак мълчешком се разотиват. А на реката след тях не припарва никой. Чак до другата сутрин.
Тогаз, на 7-и януари идат Женски Водици. По зазоряване, на същата тая вода, която мъжете са обърнали в жива, отиват жените. На реката жените остават само в дълги бели ризи. И те играят своето мълчано хоро около живата вода. Не влизат вътре, да не ги пресече водата през утробите. Ако има жена болна, грешна или да не може да ражда, тя влиза във водата до глезените, а другите играят около нея. Отстрани напалват огън, че да ги сгреят, като излязат. И всички се умиват на тая вода. И на момиченца до седем години им се умиват очите. От жените, живата мъжка вода зачева. Баш тогаз на Женски Водици, след Еднажден, в чистия бял сняг, в невестина премяна, се зачева Началото. А жените понасят котли със зачената вода от реката и ръсят с нея по къщите. Тез жени се именуват Водичарки... "
из "Стопанката на Господ"
