Много ми е тежко това пълнолуние. Освен кошмарите. Тази нощ сънувах баба, дето си отиде на Игнажден. Дойде в съня, много странен сън. Но дойде, бързаше извънредно много. Много беше делова. Беше се видимо подмладила, поне 20 години. По-висока, по-стройна, пипах и гладките бузи, много малко бръчки. Както и да е. Днес съм разбита целия ден. Досега не съм отприщвала скръбта. И днес не, обаче ми е смазано. Мислите ми са постоянно в миналото в техния живот с дядо. А да, обадих му се да го чуя. А тя насън каза "Недейте сега да плачете" (в съня двамата с него плачехме) и аз попитах наивно "А кога?" И тя ми каза "След 2 часа". Това ме обезпокои като се събудих - за дядо. Но не знам. Имаше още един момент в съня, тя изчезна, толкова много бързаше... и една каничка се напълни с мляко отникъде... три пъти. Тя има три деца, те имат семейства... предполагам, че изпрати грижа символично с това мляко за трите нейни разкронения. Ако някой знае нещо конкретно за този символ, ще съм благодарна да сподели.
Новолунието ми е точно върху нодалната ос, СВ в Рак. Юпитерът ми е точно върху Сатурн. Там е и Марс, и Плутон, но не чак толкова точно до градус. С транзитния Уран отсреща съм разпъната между миналото и бъдещето. Сега съм в миналото, мразя тези рачешки неща.