Стигам до още нещо странно в главата си...
Човек,когато има идол,когато е фен на някого или когато харесва или дори е влюбен в някого... Тогава той не проявява Егото си,Себе си... Тогава... него го няма... Има го само отсрещния,който пък... проявява Егото си... Странно...
И какво става нататък... в момента,в който станеш критичен към отсрещния,когато започнеш да проявяваш своето Аз,своето Его... тогава идолизирането се изпарява... изчезва... Тогава те има ТЕБ и само Теб... Тогава не виждаш и не цениш нищо освен себе си... И тогава... започваш да виждаш себе си... СТРАННО... дори ти не се познаваш... започваш да виждаш себе си и другите започват да те виждат... защото нямаш идоли,не харесваш,не копираш... не си взимаш нищо от никого...,защото тогава те ИМА,докато докато си фен на някого те НЯМА... Объркващо... и в същото време Истинно...
Някой да каже нещо... Помощ...
Да вметна нещо.. Да проявяваш себе си не означaва,че отсрещния или отсрещните не стават за нищо и нямат никакви качества за харесване или за копиране - Не,те имат... Но проявиш ли себе си ти не ги виждаш и така не ги цениш и така не си фен... Ти виждаш само себе си... И по тази логика... всеки човек може да бъде фен на друг човек,стига да премахне Егото си,а този другия до прoявява Своeто Его...
Още по Странно.. и По-Истинно.. И по-Объркващо... стана...