Има какво да споделяме явно
Стига да не ни изхвърлят от тук, че нещо избягахме съвсем от астро-темите, макар да звучи все по-Сатурново всичко
100% подкрепям и вярвам в ежедневните малки упражнения, като стречинг и др. в домашни условия.
Това е единственото, което ми убягва все още заради ритъма на дома, липсата на пространство и уеидиние.
Засягането на седалищния нерв много често е следствие на протрузия в тазовите прешлени, какъвто е моят случай - дискова херния или дископатия в L5, S1 (класика) - дори вече не ми е интересно за коя диагноза се надприказват лекарите. Фактите са, че няма смяна на поза по време на сън, в която да не усетя болката. Всяко движени е бавно и мъчително. А ставането от леглото е немислимо без стреч и определни движения.
Клякане, вдигане на 'нещо' и вобще всичко в двигателната активност е подчинено от години на шефа - Болката.
И от всякакви, ама наистина всякакви опити да си помогна, накрая започнах да се уча да се движа наново - като децата. Забавих темпото на всякакви активности, за да изградя нещата по правилен начин и ако може - без болка.
Постигнах за година и половина завиден баланс и издържливост. И вече, може би, съм на фаза, в която мога да си позволя да вдигна темпото.
За това време, кинезитерапевтите, които ми помагат в това, констатираха, че не знам как да поддържам главата си, раменете ми са вечно напрегнати и "в ушите", а позата на таза и вобще на гръбнака - "обещаваща"
И казвайки това - аз изглеждам съвсем нормално - нямам наднормено тегло и пр.
Ах, да - маратонките! Ами желязно правило са. Но другото желязно правило е да се сменят и да не се ходи с едно и също. Абе, цял живот ще се уча, то се е видяло :72: