Злободневни теми днес. Коментари.

[Diyana]

http://www.svobodnoslovo.eu/2015/01/10/r-179/

Това е абсолютно невярно. В Япония има, макар и сравнително малки, ислямски общности, над стотина джамии, някои от тях - вековни. Има представители и толерантност към тях на практически всички световни религии и свободно изразяване на вероизповеданията. Долната джамия е в Токио и в петък край нея си се чуват молитвите.


А тази в Кобе е WWII-сървайвър.

[delphin]

Влизали ли сте в джамия? Енергията там е уникална - мека, топла, обзема ме небивал покой. Не бях влизала до миналата година, когато имаше празник на религиите в София. Тогава минах и през Синагогата, Гръцката църква, Румънската, обиколих ги всичките. Но това, което усетих в джамията, никъде другаде не можах. Бих си взела една книжка и бих седнала в джамията да си чета, стига да можех.

[trendy]

И идея си нямам дали е вярно или не, просто ми се стори интересно и затова го споделих. Но все трябва да има доза истина в статията.

[Diyana]

Но все трябва да има доза истина в статията.

Ааа, изобщо не е задължително. Това допотопно изискване се спазва вече отчасти само в ББС, СНН и от тоя ранг медия. Останалите, хеле пък блогърстващите ...

[akruks]

Влизали ли сте в джамия? Енергията там е уникална - мека, топла, обзема ме небивал покой.

Не съм влизала и нямам намерение. Едва ли ще намеря точно там покой- на място, където се проповядва религия, позволяваща многоженство. Утеха и покой намирам в християнските храмове.

[Diyana]

Влизали ли сте в джамия? Енергията там е уникална - мека, топла, обзема ме небивал покой.

Да, но обстановката не предполагаше да я разгледам в покой - по-скоро като през Лувъра притичване - галоп бързешком, три секунди поглед надясно, три-наляво - Ах! Ох! Тц, тц, **си и архитектурата! и беж навън!
Но в повечето храмове се чувствам така, ако не е време за молитва и вътре не е навалица. Най-вече защото е тихо, хладно и спокойно, никой не е припрян и сякаш разполагаш с вечността. Лятото така се спасявам от жегите, или с книга, или като просто гледам хората. В католическите храмове и в синагогите е малко трудно - много са активни там свещенослужителите и току се присламчат да те напътстват и да ти спасяват душата. В православните са малко транспенис - ако ще си плащаш за служба или да ти пишат, сам ще ги намериш, ако не - твоя си работа. Ритуалната страна на религиите ме отблъсква, но като градеж, изкуство и философия много ми влизат под кожата.

[delphin]

В католическите храмове и в синагогите е малко трудно - много са активни там свещенослужителите и току се присламчат да те напътстват и да ти спасяват душата. В православните са малко транспенис - ако ще си плащаш за служба или да ти пишат, сам ще ги намериш, ако не - твоя си работа. Ритуалната страна на религиите ме отблъсква, но като градеж, изкуство и философия много ми влизат под кожата.

 :08: Мнението ми и за свещеници и ритуали е същото. Важното за мен е как ми въздейства атмосферата.

[Bobolina]

Влизала съм в Синята джамия в Истанбул. Никакво спокойствие не ме обзе, напротив, получих главоболие. Да не говорим каква смрад се разнасяше вътре, нали си събуват обувките на входа и направо не ми се говори. Врътнах едно кръгче на пръсти да разгледам, интересно ми беше и бегом. Енергията в църквите усещам по съвсем друг начин, обичам да ходя на църква.

[Diyana]

Ох, това за обувките - като влязох за първи път в шинтоистки храм и аз така - хем бях прочела, че трябва да се събува човек - изух се, видях струпани на едни рафтове дървени сандали и нахлузих едни - и хайде вътре да се дивя. Добре, че се сетих още в предверието, че всъщност хората там си ходят с тези ужасни дървени сандали и съм краднала нечии обувки, та успях да си ги върна, преди собственикът им да ме погне. Докато се добера после до обувките си след целия преход, крачката ми в копринени тънки чорапки бяха вече доста неприятна гледка, ма поне бой не ядох .

[Bobolina]

Аз съм много гнуслива и тази преживелица в джамията ми осмърдя душата... бляк! Обувките не ги оставих на входа, прибрах ги в един плик и с мен, усъмних се какво ще им се случи докато съм вътре. При следващо пътуване до Истанбул забелязах, че имат ъпгрейд в системата - раздаваха найлонови калцуни на туристите като алтернатива на събуването. Но пък така се губи автентичността. А бе не съм родена за мюсюлманка, то се е видяло. :29:

[Diyana]

А бе не съм родена за мюсюлманка, то се е видяло. :29:

нито за будистка, нито за юдаистка, нито за шинтоистка, нито за индуистка, нито за конфуцианка, сикх, и т.н.

Повечето народ по света не си внася светската мръсотия в светите места, кръстоносците само са по-либерални  :012:

[Satin]

http://www.reuters.com/article/2015/11/16/us-france-shooting-anonymous-idUSKCN0T519Z20151116#gAqUoPSA8vqJP2Ka.97

https://www.youtube.com/watch?v=ybz59LbbACQ

[Bobolina]

И при все това, в джамията беше много по-мръсно отколкото в един православен храм или католическа катедрала. Най-вече заради персийските килими, с които бяха застлали, а те за публично място са ужасно решение, без друго са практически непочистваеми, истински развъдник за акари.

Да, имат чешми на входа на джамиите и правят някакви "проплаквания". Да се каже, че се мият, е много силно за моите разбирания. Не предполагах какво ще ме сполети докато не влязох вътре. Хем беше декември, не е като летните температури да допринасят за бедата. Но ми беше интересно вътре, няма да си кривя душата.

[Diyana]

Поради дълбоко,вкоренени,генетични и възпитателни предразсъдъци в мен,може да се каже,че не съм стъпвала в Турция.Но за следващия сезон планирам отпуска в Истанбул,най-вече историческите забележителности,включително и джамиите.

Съчувствам ти за предразсъдъците. И аз бях порядъчно осакатена, но първоначално по служба и насила обиколих разни такива лоши и презрени места. Пък после се връщах по тях няколко пъти. Чистото и отворено съзнание е такъв лукс  .

[akruks]

Само съм чувала,че мюсюлманите са много чистоплътни,а преди да отидат в храмовете си задължително пак се мият.Не не са като нас с пренебрежение към вярата.

Аха, мият се задължително- може, когато ходях планирано в храма, иначе нали ги гледам в Мадрид- както ходят по улицата и свият в близката градинка, изуят се и клякат на тревата, че им дошъл часа на молитва... Моят мъж имаше колега мароканец, веднъж се наложило да отиде у тях по работа, говорил с жена си през стената, нямало право да влиза при тях в стаята пред погледа на чужд мъж