Днес проведох едни ретроградни преговори, с евентуален нов възложител. Бях поканена в офиса на една агенция да подпиша документи за бъдещо сътрудничество.... И в един момент се разбра, че фирмената им политика изисква преводачът да поеме всички разноски по гражданския договор, включително и дължимите от тях. Такава наглост не бях виждала за десет години практика в този бранш. Аман от провинциални тарикати! Обаче явно са намерили вратичка в закона и се възползват. Питах ги в прав текст дали това е законно – преводачът, на чийто гръб печелят и градят имидж, да им поема разноските. Но в това село всичко е възможно, нищо не ме учудва вече.
Подписах договор, който във всеки един момент може да бъде прекратен едностранно. Да видим какво ще ми предложат утре, обещаха да уточнят въпроса в тяхното счетоводство. Не съм на зор за се нагърбвам с още едни тарикати – да печелят от моите компетенции, а аз да оставам невидима за крайния клиент. Най-сладката печалба, друг да свърши трудоемката част от работата, а ти да градиш имидж за негова сметка.
Влизам в един бг сайт за фрийланс проекти и какво да видя – копирайтъри се правят на преводачи и безобразно подбиват цените в бранша. И всяка нова поръчка вместо да отиде при квалифициран преводач, отива при някой жълтурко с гугъл транслейт.
