Имам два въпроса, но за друг човек
На въпрос какво ще се случи между нас до края на месеца ми се падна това:
"Хълмовете под самолета дълбаеха вече своите тъмни бразди в златото на вечерта. Равнините ставаха лъчезарни, но с някаква неизтощима светлина; в тая страна те не престават да възвръщат златото си, също както след зимата не престават да възвръщат снега си.
И пилотът Фабиен, който пренасяше от най-крайния Юг към Буенос Айрес пощата от Патагония, познаваше приближаването на вечерта по същите белези, които имат водите на някое пристанище: покоят, леките бръчки, които едва — едва чертаеха спокойните облаци. Той навлизаше в един пристанищен заслон, безкраен и благодатен.''
Какво изпитва към мен?Първо ми се падна това, обаче не знам колко може да се даде отговор от този цитат :012:
''След войната Целан се завръща в Черновци, за да завърши следването си, а после отива в Букурещ, където работи като лектор и преводач. В 1947 г. избягва от сталинисткия режим през Унгария във Виена, където публикува първата си поетическа книга „Пясък от урните“ (1948) и после заминава за Париж — там следва германистика и езикознание. Среща се с поетесата Ингеборг Бахман, с която изживява краткотрайна, но „демонична“ любовна връзка. Втората си стихосбирка „Мак и памет“ (1952) поетът съставя в Париж. В 1955 г. Паул Целан придобива френско гражданство и от 1959 г. е доцент в „Екол нормал супериор“ на Парижкия университет.''
За това си изтеглих още един:
''— Съобразителен си… Аз ще я получа.
— Тогава отклонявам предложението.
— Добре, да продължим. — Дяволът тъжно погледна бутилката кефир. Внезапно избухна: — Е, защо аз? Защо именно аз? Сто и осем години никой не е призовавал дяволи. Втръсна им, укротиха се, разбраха, че не могат да измамят нечистата сила. И не щеш ли — тъкмо наближава краят на дежурството, реших да се подкрепя, и се появи ти с твоята пентаграма!''
