Не точно. По-скоро забелязвам, набиват ми се определени прояви към техни близки, приятели. Не ми харесват такива двулични отношения и се отказвам да участвам. Но вече се притеснявам, дали не е в мен проблема и не съм твърде предпазлива. Дали не съм прекалено мнителна. Честно, тези хора за които имам питанка бързо ме разочароват след известно време. Все едно не се познаваме и усещам озлобление. Чак пък толкова. Била съм директна, даже прекалено. Явно никога няма да създавам лесно приятелства. Признавам, че съм скована и много критична, но ме боли когато допускам хората и те не ме познават добре, дори и след години приятелство. Познават само това, което им е удобно в дадения момент, което е абсурдно за мен в приятелството.
ПП: Явно в момента неуспявам да се изразя правилно и трябва да дам конкретни примери след като ги синтезирам в ума си. Но основното е, че имам изисквания като отношение към хората към мен и предварително ги изказвам, но все ме пренебрегват с извинения, че са били разсеяни или манипулации, че обвинявам некоректно.