Поезия

[Сафо]

Къде са рунтавите черги на баба ти от скрина,
довчера топлили телата ни във най-студена зима.
В долапа няма ги отдавна,та то долапа няма го,
такива времената са-напред върви тълпата.
Къде е баба ти отрудена,със шарената кърпа на главата....
с мотиката на рамото-напред върви тълпата.
Такива времената са.
А баба ти препича телесата си на Острова на славата.

[Veselin]

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

[akruks]

КАРМИЧНА ЛЮБОВ

Говори ми без думи,
без поглед дори...
С теб флиртувам наум
и насън до зори...
Мислено те целувам
и горя в адова пещ,
и нагона ти чувам
чувствено треперещ.
Под чужд флаг акостирам
в твоя мъничък космос.
Любовта не гримирам –
всякак е невъзможна.
Не си от рода Капулети,
нито Монтеки съм аз –
съдбата е още по-клета,
затова те обичам без глас.

2 април 2018г.
Виктория Маринова