Рени, аз наистина трябва да се радвам на това препятствие.
Хиляди неща по време на връзката ми показваха, че не съм на прав път- провалени, отменени, отложени събития и неща. Още след втория месец му казах, че се отказвам и не виждам общо бъдеще. Рева , тръшка се, сестра му прави муцуни, баща му се е самоубил заради депресия, почувствах се гузна и продължих. Интуицията не ме е лъгала, аз дори с баща си не го запознах за всичкото това време и така и не седнахме заедно на маса- то не бяха настинки, болести, препятствия. Нещо вътре в мен показваше, че не е редно, а събитията ми го доказваха.
Обаче човек като се пусне по течението...
Е, явно не съм човек, който трябва да се довери на сърцето си, а да слуша разума си, да внимава със знаците и да е рационален.