По повод другата актуална тема за изгорени планети и казими, нещо споделено :
"Средновековна концепция за “източна планета” и “западна планета” опростява до крайност нещата и казва, че е една планета е източна, когато изгрява преди Слънцето и западна, когато се вижда над хоризонта и залязва след Слънцето, когато то вече е под хоризонта. Първи прави грешката Гвидо Бонати, а след него и У. Лили. Днес дори в курса на Роберт Цолер по класическа астрология се вижда, същата грешна интерпретация на термина източна и западна планета.
В гръцката и арабската концепция терминът “източна планета” и “западна планета” се свързва с астрономическите цикли на планетите.
Според тези две концепции външните планети (Марс, Юпитер, Сатурн) стават или са източни, едва когато се отделят на разстояние 15° от Слънцето и остават такива, докато не достигнат момента на своята първа стационарност. От първата си стационарност, през цялото време, в което са ретроградни, до момента на втората си стационарност тези планетите не са нито източни, нито западни. При това положение за тях се казва, че са “неефективни, безполезни и недействени”. Съответно докато се намират в орбис от 15° пред и зад Слънцето те отново не са нито западни, нито източни.
В гръцката и арабската концепция източната или западната позиция променя характеристиката на проявата на планетата, но не и нейната сила. Така например западната Венера се свързва повече с удоволствията и изкуствата, докато източната с финансите.
Планетата трябва да се ВИЖДА за да може да се нарече източна или западна. Ако тя не се вижда заради блясъка на Слънцето то тя може да бъде наречена всякак, но не и източна или западна!"
Цветомир Делийски