Всяка крайно нещо си е крайно-начало на ново развитие , или диагноза. Имам две приятелки вегани, не са обичани, тръскат вегенията си пред очите на всеки нов познат, хубаво, аскеза, ама хармонията със себе си я нямат, хОрмонията куца там. Нямат обич човешка. Радвам се на дисциплината им, имат тежко детство, знам историята и ги разбирам . Заедно покорявахме Мальовица, изпотиха ми се и вътрешните органи,сърбя ме и там дето е невъзможно да сърби. Тези йезуитстки ме чакаха да ги стигна и нямаше почивка, аз закъснявах, макар и в норма и с мехури на ногите,имам един сатурн там, не се предавам на дисциплини и планини, но разбирам природата и идеята.
Решиха да изкачват наклона като алпинисти, но не са, и Планината не ги пусна, часове ги омагьоса мъглата.Благодарна съм им, научих нещо там, но те не научиха според мен основни закони на егото, на връзка с природата, обичта, да се смириш, такива едни неща....
