Тук няма да питам, какво е събитието, а само ще разкажа и можем да видим транзитите.
Преди 2г, на днешния ден тръгнах на почивка във Вършец, като беше планирано да съм там около 4-5 дни. Приключението започна още от автобуса към автогарата - глобиха ме 20лв, че нямам билет за куфарчето (тези малките, с колелцата). На автогарата се оказа, че не е автобус, а микробусче, в което едва се дишаше (добре поне че бях на отделна седалка). Във Враца се оказа, че пътя за Вършец е в ремонт и автобуса пътува не знам си откъде и колко. Добре, че имам там приятели и мъжа ме закара до Вършец. В хотела се оказа, че водата на външния басейн е леко минерална - разредена в по-голямата си част и почти студена (а във вътрешния хладка). Запознах се с интересна дама, с която обаче впоследствие се получи някакъв проблем. На втория ден на пазара във Вършец срещнах едно старо гадже, което страшно ме беше наранило (не знам какво правеше там - той е от Смолян по принцип) - изглеждаше много изпаднал, алкохолизиран и т.н. и аз не знаех, как да регирам, но след няколко минути се качи в един огромен джип
. На следващия ден явно всичко ми дойде в повече, чувствах се адски сама, и докато седях на кафето в центъра, изпитах силна болка, гледайки как хората са с някого и се наслаждават на живота - в следствие изпаднах в нервна криза. Станах и се преместих в хубавия хотел на Доган, там на алеята на липи ( или нещо друго беше) - от по-луксозната и спокойна обстановка се подобрих и в този момент ми се обади брат ми, та от разговора с него се стабилизирах. Още тогава реших, че ще си тръгна (това се пада на 3. ден). На другия ден помолих един колега от фирмата да ме вземе (като си поех разходите де), но той е доста отнесено същество и беше решил на идване да мине през не знам си кой път, за да се наслади на природата, докато аз седях и чаках на педал, с изострени нерви.
В момента, в който стъпих в дома си в София, имах чувството, че съм минала през ада.
Ето картата
