Юли – същински речен кораб, прекоси през горещите и гъсти като сок от бъз води на лятото и се скри зад хоризонта. Годината се върти като жива въртележка. На границата между месеците има един праг, който прескачаме без да се усетим. Сутрешният вятър не бърза. Вихри се като дервиш. Омайва гълъбите. Пробва дрехите на децата от простряното пране. Нежен като ласка, докосва всеки лист на дърво и приглажда перцата на лястовичките. Облаците са седефени – бавни, пухкави, мързеливо плуващи в ранното небе с цвят на сутрешен сън. Мъглата, рехава и тънка, надига едното си крайче и отдолу се показват зелените дипли на гората и златистите дантели на Август. Вече е Август…
Август е като зрял плод с кадифена мъхеста коричка, медена сърцевина и омайващ аромат. Отхапваш и по ръката потича вълшебният сок на най-сладкия и най-горещия от месеците. Кръвта във вените, нажежена до яркочервено, бушува с лудешкия ритъм на лятото. Кара те да се втурнеш да пътуваш, нарамил на гръб в шарена везана торба само себе си. Кара те да сънуваш южни морета, брегове, плажове и емоции… Август е страстно горещо танго. Август е студена лимонада с джинджифил и мента. Август е шапка от стар вестник и пръчка вместо конче. Август е бурканче със сладко от печени праскови. Август е огърлица от седеф. Август е пиршество с варените картофи с едно езиче от яркожълт шафран и две дребни зрънца прясно счукан кориандър, които преместват вечерята някъде далеч на юг, където кожата на момичетата е с цвят и аромат на изпечено кафе. Август е сън в хамак под пълно със звезди небе – като бели лунички върху черно лице.
Тази сутрин лястовичките шарят по небето и опъват невидими сребристи петолиния, по които накацват нотите от тангото на август. Ноти, ухаещи на карамфил, канела и любов…
Ивелина Димитрова
