Притчи и мъдри мисли

[a.l.e.n.a]

"Може би само студът може да породи такъв огън и да събере двама завинаги на тази прокълната планета."

"Лице"


"Страшна сила е кондензирана в ръцете на любим мъж... Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време — и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"

"Пътуване към себе си"

[enigma]

"Умните хора не се обиждат. Те просто ще извлекат нужното заключение и тихичко и кротко ще те изхвърлят от живота си."
Умните хора могат да се обиждат въпреки заключенията си, но Мъдрите - не. Мъдрият човек наблюдава, но не приближава, вижда отвъд и приема. Този, който обижда сам си отива.

[a.l.e.n.a]

Трябва ти само един лъч светлина, за да прогониш сенките.

[delphin]

Трябва ти само един лъч светлина, за да прогониш сенките.

...или да ги видиш по-ясно

[niarnus]

Как може досега да не съм ви поръсила с малко от "моята" мъдрост, чудя се. Веднага се поправям.  :012:

Любимите песни на егото

+ БОНУС:

“Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?

Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея.

Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека;
обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува,
вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.

И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.

И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това:
да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден,
че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие,
ако не послуша това, което му нашепва разумът,
а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото,
което безкрилият ум никога не би могъл да проумее:
невъзможното става възможно.”

Никос Казандзакис

[Рени]

„Свободата, привилегиите и възможностите трябва да се упражняват непрестанно, дори и да рискувате да причините някому неудобство.”
Джак Ванс

[Ali_Lun]

''Nothing is so necessary for a young man as the company of intelligent women.''

                                                                                                                                Leo Tolstoy

[a.l.e.n.a]

Индийска легенда за Жената
Когато Тващри (индийският бог, създател на живата и мъртвата природа) създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената. И Тващри се замисли. След като мисли много, взе:
закръглеността на луната,вълнообразната линия на змията,треперенето на тревата,кадифето на цветята,нежността на листата,погледа на сърната,сълзите на облаците,непостоянството на вятъра,страха на заека,мекотата на пуха,твърдостта на диаманта,сладостта на меда,топлината на огъня,студа на снега,суетността на пауна игугукането на гълъба.
Всичко това той разбърка и създаде жената. След това богът я даде на мъжа. Подир седмица обаче той се яви обратно при бога.
– Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.
И богът взе жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…
И богът му върна жената. Едва три дни бяха изминали и мъжът пак дойде при бога.
– Тващри, – каза той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия… Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък – съвсем не!
А Тващри му отвърна:
– Така е писано да бъде. Дадох ти жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш…

[a.l.e.n.a]

НАБЛЮДАВАЙТЕ ВАШИТЕ МИСЛИ
Един човек отишъл при мъдреца и го помолил за помощ:– Животът ми е много тежък – проблеми в работа, вкъщи…приятелите ме изоставят, близките не разбират, колегите завиждат…здравето ми се влоши… Чувствам себе си отчаян, изоставен, разбит… Помогни ми, кажи какво да направя?!
Мъдрецът се загледал в него за определено време, а след това казал:– Вземи един празен чувал за брашно и слагай в него по един картоф всеки път, когато някой те обиди. Чувала не го изоставяй дори и за миг – носи го навсякъде, дори и на сън. След 40 дни ела пак при мене.
Човекът така и направил. След 40 дни пак се появил при мъдреца, този път възмутен:– Какъв съвет си ми дал?! Чувалът тежи адски, картофите загниват и вонят, животът ми се отрови от тях!!!– Така е, – рекъл мъдрецът. – Животът ти се е отровил от тежките и вмирисали мисли. Когато си промениш мислите, тогава ще дишаш чист въздух и ще живееш добър живот. Остави лошотията в минало и не я разнасяй със себе си, като вмирисал чувал с картофи…
И един практически съвет: наблюдавайте вашите мисли. Всеки път, когато те се връщат към старите обиди, „изхвърлете” мисловно един вмирисал картоф и помислете за „новата реколта” – вашите нови възможности в днешния ден!

[Ali_Lun]

Индийска легенда за Жената
Когато Тващри (индийският бог, създател на живата и мъртвата природа) създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената. И Тващри се замисли. След като мисли много, взе:
закръглеността на луната,вълнообразната линия на змията,треперенето на тревата,кадифето на цветята,нежността на листата,погледа на сърната,сълзите на облаците,непостоянството на вятъра,страха на заека,мекотата на пуха,твърдостта на диаманта,сладостта на меда,топлината на огъня,студа на снега,суетността на пауна игугукането на гълъба.
Всичко това той разбърка и създаде жената. След това богът я даде на мъжа. Подир седмица обаче той се яви обратно при бога.
– Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.
И богът взе жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…
И богът му върна жената. Едва три дни бяха изминали и мъжът пак дойде при бога.
– Тващри, – каза той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия… Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък – съвсем не!
А Тващри му отвърна:
– Така е писано да бъде. Дадох ти жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш…

 :012: :012:

[enigma]

http://woman.hotnews.bg/n/korespondentsiyata-mezhdu-masha-i-vselenata.21075.html

[enigma]

https://www.edna.bg/pod-zavivkite/vryzki/vryzki-v-prehod-4644818

[a.l.e.n.a]

Животът не е, за да да чакаш бурята да отмине! Той е, за да се научиш да танцуваш под дъжда!


„Най-прекрасните празници са тези, които се случват вътре в нас.“

Фредерик Бегбеде

[delphin]

Който знае другите, е мъдър.
Който знае себе си, е просветлен.
За да победиш другите е нужна сила.
За да победиш себе си трябва да си могъщ.

Лао Дзъ, Даодъдзин, XXXIII

[Рени]

Един баща имал четирима сина. Той искал да им предаде мъдростта, натрупания през годините си опит и най-вече да ги научи да не съдят прибързано за нещата от живота.
Когато момчетата пораснали, баща им решил да им даде един урок. Изпратил всеки от тях в различен сезон да наблюдава едно крушово дърво, което се намирало далече от дома им.
След като всички момчета изпълнили своята задача и се завърнали обратно вкъщи, баща им ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.
Най-големият син бил при крушовото дърво през зимата. Той споделил:
- Дървото изглеждаше ужасно. Беше разкривено, приличаше на изсъхнало, а клоните му бяха сковани от лед и сняг.
Вторият син отишъл през пролетта. Той не бил съгласен с брат си и казал:
- Дървото беше свежо и зелено, току-що разлистено, преливащо от живот и изглеждаше пълно с обещания.
На третия брат се паднало да посети дървото през лятото. Той разказал на всички:
- Дръвчето беше отрупано с цвят и излъчваше сладък аромат. Останах очарован от гледката и си помислих, че не съм виждал по-красиво нещо през живота си.
Най-малкият брат бил при дървото през есента. Той заявил:
- Вие грешите. Дървото беше напълно узряло и дори започваше вече да повяхва. А навред около него се излъчваше непознато за сетивата ми удовлетворение.
След като изслушал синовете си, бащата се усмихнал и рекъл:
- Вие всички до един имате право, защото всеки от вас е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. Запомнете и никога вече не съдете за дърво или човек по един от неговите сезони. Удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само, когато са преминали всичките сезони и са преживели различни ситуации.
Ако се сметнете за победени през зимата, може да загубите обещанието на пролетта, да не видите очарованието на лятото и да не усетите удовлетворението на есента, защото само постоянството дочаква по-добро утро.

Притча