Един човек бил женен от няколко години, но не живеел добре с жена си. Не се разбирали помежду си, карали се, нямало щастие в техния дом.
Той вече бил взел решение да се разведе с жена си. Оставало само да го заяви пред съдията. По пътя към съда го срещнал неговият най-добър приятел и го попитал:
– Накъде си се запътил, приятелю?
– Реших да се разведа с моята жена. Не мога вече да живея с нея.
Приятелят му много се учудил и започнал да го увещава:
– Но как така? Помисли добре преди да го направиш. Жена ти е толкова хубава, умна и оправна. И е прекрасна домакиня. Всеки мъж би мечтал да има жена като нея, а ти искаш да я изоставиш!
Тогава човекът, без да каже нищо, свалил едната си обувка и я сложил пред приятеля си.
– За какво ми даваш тази обувка? Нали говорехме за теб и за брака ти? – изумено погледнал приятелят.
– Виж тази обувка. Тя е толкова красива и елегантна, изработена е от качествена кожа, здрава и удобна е. И всеки, който я види, би поискал да я има за себе си. Но само аз знам колко ми убива тази обувка. Просто не ми е по мярка и ми е трудно да вървя с нея.
