За котката
Гали ръката ти с гръбнака си, а дъха ти с мъркане гали. Милувка е всяко нейно докосване. Подкупващ погледа й. Тя е жена, всъщност е в нея. Нежност е, тя се сгушва в тебе. Сякаш поема в себе си умората, цялата грубост на живота дезактивира. Мърка сладостно, всяко нейно движение носи очарование. Дори когато спи все едно позира, без дори да го съзнава. Крехкост е, опитомена стихия. Достатъчна е ласката ти да я направи щастлива. Има нещо божествено, грацията й е запленяваща. Любопитни шарят очите й. Кокетничи, но вече не ревнуваш. Знаеш какво си за нея. Не си го обясняваш, но има невидима физическа връзка между вас. Чувство, че един на друг си принадлежите, без това да ви се струва окови, а естество, част от всичко онова което ви прави щастливи. Главата й се търка по гърдите ти, бузката по дланта ти. Целува пръстите ти и те поглежда, а в ирисите й има хиляди въпроси и еднозначното желание на цялата природа. Обича мързеливо да се протяга, спи леко обаче. Глези се и се закача. Всичко в нея е толкова мило. Всичко в нея е като игра. Прилича по нещо на нимфа, толкова е чувствена и чувствителна за докосване, но е по-първична, по-откровена е, по-телесна и присъствена. Със сто одеала сиви мисли да си повил нежните си чувства, зад сто защитни стени да си ги изолирал, тя пак ще ги пробуди. Ако си тъжен, тъжна е, но търси начин и го открива, ще те усмихне. Това е сигурно. Умиление пробужда, когато е меланхолична или когато заспи или когато съзнанието й отплава между страниците на книга. Без да иска, без да се стреми, тя винаги изглежда секси, самото съвършенство е. Но разгневи ли се котка, виждал съм, страшно е настръхне ли, остри са ноктите й. И умее да ги използва. С жестокост.
Стефан Кръстев
