Притча за Истината
Купил Глупак на пазара Истина. На сметка я купил, дума да няма. Дал за нея три глупави въпроса, взел я и си тръгнал. Но просто е да се каже "тръгнал". Да вървиш с Истината не е така лесно. Който е пробвал, той знае. Голяма е тя, Истината, тежка. Да се качиш на нея - няма да тръгне, на гръб да я метнеш - далеч няма да стигнеш. Влачи Глупакът своята Истина, мае се. Да я захвърли - жал му е. Все пак платил е за нея. Добрал се до вкъщи едва жив.
- Къде ти, Глупако, се губиш? - нахвърлила се върху него жена му.
Разказал и той всичко, както е, само едно не можал да и каже - за какво е тя, тази Истина, как се използва?!
Лежи Истината насред улицата, през никаква врата не могат да я вкарат, а Глупакът и жена му провеждат семеен съвет - какво да я правят, как да я приспособят в домакинството. Въртели, сукали, нищо не измислили. Даже няма къде да я сложат. Какво да направиш, няма къде да се дене Истината.
- Иди, - казва жената на Глупака - продай твоята Истина. Не се пазари, колкото ти дадат - толкова. Щото то сега полза никаква от нея.
Върнал се Глупакът на пазара. Застанал на видно място и вика:
- Истинааа! Истинааа! Който иска Истина, да взима!
Но никой не взима.
- Ей, хора, - вика Глупакът - вземете си Истина, на сметка я давам.
- Неее, - казват хората - не ни е притрябвала твоята Истина. Ние си имаме своя Истина, некупена.
Но намерил се един Търгаш, завъртял се около Глупака и Истината. Поогледал и пита:
- Какво, момко, Истина ли продаваш? А скъпо ли я даваш?
- Не, евтино, съвсем евтино, - зарадвал се Глупакът - за едното "Благодаря" ще ти я дам.
-За "Благодаря"? - взел да усуква Търгаша - Неее, скъпо ми е това.
Но тогава се появил още един Търгаш и взел да преценява. Мислили, гледали, решили двамата заедно Истината да купят и да си я разделят. Така се и договорили.
Разрязали Истината на две части. Получили се две Полуистини, всяка и по-лека и по-удобна, отколкото била цялата Истина. Такива Полуистини - просто красота! Вървят Търгашите по пазара и всички им завиждат. После и други търгаши, по техен пример, почнали да си правят Полуистини.
Режат търгашите Истината, с Полуистини се запасяват. И им станало далеч по-лесно да разговарят помежду си. Там където е правдиво да кажеш: "Вие сте подлец!", вече можело да се каже: "Имате труден характер". Нахалникът може да се нарече пакостник, лъжецът - фантазьор. Даже и нашият Глупак вече никой не нарича така. За него казват "Човек със собствено мислене".
