Подобен на моя не намерих, но тези, които ми се сториха симпатични, се доближават по тембър.
А на семинара, за който бях споменала в началото на темата, лекторът обясняваше (той е рускоговорящ), че като цяло начинът на говорене в различните държави и при различните етнически групи се различава. В Съюза, дори ако се говори един и същи език, се различава скоростта и интонацията в зависимост от областта - има райони с по-бавен говор, има и с бърз. Също така ни беше обяснено, че българите говорят диафрагмено (гръдно), затова дори ако не е на висок тон, техният глас по-силно се чува. Докато руснаците говорят гърлено - затова ако искаш да ти обърнат внимание в шумно помещение, трябва едва ли не да викаш, за да те чуят. Но моят глас според лектора също е гръден - вероятно такъв е станал впоследствие, след като съм проговорила на български. Фонетичното звучене на двата езика е доста различно. Предполагам, че под диафрагмено говорене се имат предвид по-дълбоки гласове, а под гърлено - по-звънливи.
