А ако говорим за пубертетски изпълнения, в Съюза в края на 80те - началото на 90те имаше една нашумяла младежка група, вокалистът беше едно сладникаво момченце с дрезгав глас, без сълзи не можеш да го гледаш. Масово всички девойки бяха влюбени в него.
Представих си каква картинка е било...
Като тийнеджър всеки псуващ бунтаджия беше моят човек, то и сега си е така, де, стига красивият ум да личи. ; ))
Общото между всички, които веднага ми "лягат" е, че са тежки, "ръмжащи", смазващо вулгарни на моменти. Просто трябва да го има това, за да ме накарат да ги забележа.
Ако говорим за стилове, при мен отстрани погледнато се получава извратен компот, понеже в чуждите очи няма нещо, което да ги свързва, а в моите има (и астрологично), хахаха.
Уважавам и класиката, оценявам подобаващо всичко, което стои професионално, независимо дали ми е особено на сърце.
Залитам по жанрове през определени периоди от време, които ми въздействат силно и усещам от душа, но ги захвърлям с идването на нова епоха в живота ми, като рефрешна пак се връщам към тях.
Има парчета и изпълнения, които свързвам с конкретни случки и чувства, затова дори да са приятни, ги зачерквам за дълго или завинаги. Не обичам нищо да ме тегли към миналото.
Други пък ме докосват за кратко и успяват да събудят множество преживявания, а после вече не са ми толкова важни.