Снощи имах много шантав сън.
Сънувах, че едно момче е дошло в дома ми, но имаше разни хора и приличаше като на стара механа. Поканих го и влезе, стоеше в градината. През цялото време искаше да говори с мен, но аз не му дадох възможност. Аз също исках да говоря с него, но не можех. Все едно имаше някаква забрана. Бяхме заедно, а не можехме да говорим един с друг. Беше ми напрегнато, защото имаше ремонт и трябваше да работя, а и бях със стари, овехтели дрехи, раздърпана, не изглеждах никак добре. Имах вид на клошарка. Изведнъж се пренесохме на друго място. Бяхме седнали на нещо като стар ученически чин. Той постоянно се обръщаше с лице към мен, а аз му обръщах гръб. Той започна да пише по чина някакви неща. Аз опитвах, но не можех да разчета всичко. Някой ме извика по име, че трябва да стана да работя, да пренасям някакъв багаж. Ставайки той ми даде много красив едро плетен черен шал. Плетката, като че ли беше от правописни букви и имаше послание. Успях да разпозная една буква само "А". Сънят ми до тук беше като стара черно-бяла лента.
След известно време се бях преообразила - с хубави дрехи, коса и т.н., и се върнах, но той си беше тръгнал. Оттук сънят стана цветен. Започнах да го търся и в един момент се появи едно момиче, цялата облечена в бели дрехи, което се представи Л. Хр. Имаше тънка верижка на врата със синьо мънисто. Изглеждаше много притеснена, смутена, имаше леко дрезгав глас. Каза, че това момче я изпраща, за да ми даде 2 пакета. Попитах я къде е той, а тя отговори, че са заедно с него в някакъв хотел. Единият пакет беше в бяло-оранжева плътна полиетиленова торбичка и видях, че има шоколад в бяло-червена опаковка и някакви др. неща. Помолих я да изчака, защото реших, че ще му напиша писмо, което да му предаде. Прибрах се в къщата и започнах да търся листове и плик за писмо. Но отворих и др. пакет - имаше нови бебешки дрехи. Носеше се прекрасен аромат от тях. Единият комплект - бели ританки с красива бяла блуза, розови ръкави и розава апликация на 2 момиченца и котката Пушин с текст "Мамо, време е да ме кърмиш"
Изведнъж момичето се озова пред мен. Попитах я защо ми носи тези неща, след като аз не съм нито бременна, нито родилка, нито имам дете?! Тя се притесни, започна да трепери, разплака се. Каза, че нищо не знае, но че момчето я е заставило да ми ги даде. Помолих я да ми напише телефонния номер на момчето, за да говоря с него.
Събудих се.