Сънувах...

[romantica]

Снощи имах много шантав сън.

Сънувах, че едно момче е дошло в дома ми, но имаше разни хора и приличаше като на стара механа. Поканих го и влезе, стоеше в градината. През цялото време искаше да говори с мен, но аз не му дадох възможност. Аз също исках да говоря с него, но не можех. Все едно имаше някаква забрана. Бяхме заедно, а не можехме да говорим един с друг. Беше ми напрегнато, защото имаше ремонт и трябваше да работя, а и бях със стари, овехтели дрехи, раздърпана, не изглеждах никак добре. Имах вид на клошарка. Изведнъж се пренесохме на друго място. Бяхме седнали на нещо като стар ученически чин. Той постоянно се обръщаше с лице към мен, а аз му обръщах гръб. Той започна да пише по чина някакви неща. Аз опитвах, но не можех да разчета всичко. Някой ме извика по име, че трябва да стана да работя, да пренасям някакъв багаж. Ставайки той ми даде много красив едро плетен черен шал. Плетката, като че ли беше от правописни букви и имаше послание. Успях да разпозная една буква само "А". Сънят ми до тук беше като стара черно-бяла лента.
След известно време се бях преообразила - с хубави дрехи, коса и т.н., и се върнах, но той си беше тръгнал. Оттук сънят стана цветен. Започнах да го търся и в един момент се появи едно момиче, цялата облечена в бели дрехи, което се представи Л. Хр. Имаше тънка верижка на врата със синьо мънисто. Изглеждаше много притеснена, смутена, имаше леко дрезгав глас. Каза, че това момче я изпраща, за да ми даде 2 пакета. Попитах я къде е той, а тя отговори, че са заедно с него в някакъв хотел. Единият пакет беше в бяло-оранжева плътна полиетиленова торбичка и видях, че има шоколад в бяло-червена опаковка и някакви др. неща. Помолих я да изчака, защото реших, че ще му напиша писмо, което да му предаде. Прибрах се в къщата и започнах да търся листове и плик за писмо. Но отворих и др. пакет - имаше нови бебешки дрехи. Носеше се прекрасен аромат от тях. Единият комплект - бели ританки с красива бяла блуза, розови ръкави и розава апликация на 2 момиченца и котката Пушин с текст "Мамо, време е да ме кърмиш" Изведнъж момичето се озова пред мен. Попитах я защо ми носи тези неща, след като аз не съм нито бременна, нито родилка, нито имам дете?! Тя се притесни, започна да трепери, разплака се. Каза, че нищо не знае, но че момчето я е заставило да ми ги даде. Помолих я да ми напише телефонния номер на момчето, за да говоря с него.
Събудих се.

[Сафо]

Сънувах,че ме "привикаха"някъде.......някакъв шеф на групировка като от едно време.Беше добронамерен,но ме разпитваше някакви неща,много лични.Зачудих се какво го интересува и тъкмо да питам,и се събудих.

[romantica]

Снощи имах неприятен сън, който не знам дали има нужда от тълкуване, защото някак изглежда супер буквален, но реших да го напиша... В мен остави усещането за несподеленост и тъга.

И колко тематично, сънувам го при аспект на ретро Венера в съвпад със Сатурн и тр. Венера квадрат нат. Сатурн; тр. Луна опозиция нат. Венера; двоен квадрат тр. Венера квадрат нат. Уран; Тр. Юпитер в съвпад с нат. Хирон и точен съвпад с ИЦ.

Сънувах, че съм в непознат град и пътувам в градския транспорт. В един момент се оказах седнала до момче, което усещах, че харесвам. Пред него на седалката беше седнаало момиче, с което се познаваха, но за мен те бяха непознати. Момичето постоянно беше обърнато с лице към момчето, а мен гледаше с голямо пренебрежение. Имах багаж със себе си, средно голяма найлонова торба. В нея изведнъж се появи козунак Казаха, че искат да ги почерпя. Направих го, а после искаха още и още. Накрая остана малко парче с течен шоколад, което ми изцапа ръката и се ядосах. Момчето често поглеждаше към мен, а момичето постоянно го побутваше с ръка да гледа към нея. В един момент хората в автобуса станаха много. Момчето, момичето и аз станахме прави. Трябваше заедно да ходим някъде, но в един момент те седнаха на първата седалка. Момичето "нападна" момчето и започна да го целува, а той беше като омагьосан... В един момент изчезнаха от автобуса и аз не знаех какво да правя. Появи се една възрастна жена с къса руса коса и червено палто, която ми каза, че й били казали да ми кажат да слизам от автобуса. Той спря и аз слязох в нищото. Бях притеснена. В автобуса в един момент се появи майка ми, а шофьор се оказа баща ми. И дочух неговия глас "Предайте й, че ще я чакам да се прибере." Аз се чудих накъде да тръгна и изведнъж се появи един тъмен мъж, който ме питаше как да продължи, но аз му казах, че също не знам. Оказах се в някаква много ниска част, а пред мен имаше доста стръмни стълби. Тръгнах по тях. След като ги изкачих и се озовах на нещо като площад, а пред мен на земята видях една голяма хартиена банкнота и върху нея имаше черна броеница. Не ги взех и продължих. Оказах се в подлез, в който имаше много малки магазинчета за дрехи и много хора, бяха тъмни. Един възрастен мъж със сиви коси ме приближи и ми каза да си пазя чантата.