Аз се въздържах да го кажа това, защото ми е най-интимната тема. Слънцето ми не само е рибешко, но управлява и 12 дом, та поради това връзката ми с Бога е най-важното нещо и най-същественият смисъл. Виждам, че с такива изпитания все повече ме центрира върху Себе си, т.е. и върху Мен. Центърът на тежестта застава все повече централно в мен и ставам все по-стабилна. Все по-малко време ми трябва да обърна гледните точки, да прощавам, любовта ми нараства все повече. Чрез кризите - Слънце в 6 дом. Тази ос Дева-Риби (и АЦ Дева) ми е водещият тон в картата. Жътви, кармични разплати, преминаване на друго ниво (безброй пъти), пречистване, всеопрощаване, развиване на Любовта, на първо място към Бога и мене си, оттам следва и към всичко друго. Себеподдръжка, поддръжка на другите, издръжливост, устойчивост, свръхчувствителност, прекалена крехкост. Намиране на Вечността в преходността. КАК се прави всичко това.
И темата номер 2, която ми е далеч по-неясна и заради която отворих въпроса - оста 5/11, с У11 в 5, и нодалната ос там, преплетени с другата ос 4/10 чрез Луна/Сатурн. 11 дом, където е СВ, въобще не го разбирам, нищо че мога да му издекламирам темите наизуст.
Южен възел в Козирог в 5, съвпад Венера, точен квадрат Сатурн - кармата се чисти посредством любовните връзки. Партньори с голяма разлика в годините, обвързани партньори, тежки връзки, болезнени. Такива, които са прекъснали трагично в минали животи, когато човекът ти се е струвал "единствен", "неповторим", "крайно нужен", и към който е възникнала болезнена привързаност, а сега трябва да му "изсърбаш цялата попара". Нарушена привързаност в ранното детство в този живот. Любов се дава само срещу условия. Повече критикарстване и отсъствие, по-малко любов и внимание. Вечно недоволство от това, което си - от другите и от себе си. Избавяне от илюзии, от инфантилни нагласи, развиване на самосъзнанието с всеки провал. Невъзможност за деца. По-рано - страх от родителство. Страх, че негативните модели от детството, докарали голямо страдание, ще оцелеят като вируси и ще бъдат пренесени от мен - вирусоносителя - в бъдещето, чрез отношението ми към децата ми. И това непрестанно и понякога мрачно чувство, че потенциалът ми ще остане отчасти нереализиран, ако не успея да създам трайно партньорство, основано на романтични чувства и хубава сексуална връзка (обезателно условие за създаването на деца), и ако не създам и отгледам деца с много любов (и свобода). (Три лични планети в 5 дом.)
Май се отклоних от темата, но май и не, само се конкретизирах.
Рени, нямам наблюдения за твоя казус, мога да ти говоря наизуст и ще повторя другите - трябва да мине един цикъл на възлите, както и един на планетата (особено Сатурн), за да усети нативът Северния си възел, дома, където се намира, и естеството на самата планета. Бавно става, но пък после услеснява според мен - всяка дейност по планетата движи напред, а не задържа, както Южният задържа.