А в Бургас нямаше ли някаква рафинерия? Защо не пробваш в тамошния Лукойл?
По времето на Костов онези от жълтите павета решиха, че са много два нефтохима за малка България и закриха плевенския, който спонсорираше отбора по баскетбол, както и други дейности, а хиляди останаха без работа. Също софиянци не дадоха по това време наш изтъкнат състезател по мотоциклетизъм да изгради писта в края на парк Кайлъка, за да се провеждат на нея международни състезания и да се оживи района. Обявиха парка за национален, а не на общината, както е било от времето на създаването от ген. Иван Винаров по време на Освобождението. Имаше заводи за каквото се сетиш- за мотокари, за алуминиеви отливки, стоманолеярен, чугунолеярен, машиностроителен, за ядрени прибори, домостроителен и още, и още, които сега пустеят или са преоборудвани в шивашки фирми. С моята специалност "Автоматизация на производството" съм ходила на практика в почти всички, тъй като навсякъде има контролно измерителна апаратура. Завода за машиностроене (правеха турбини в него) се казваше Вапцаров- в началото на 70-те чистачка, докато мела кабинета на директора вдигнала телефона, като звъннал- отсреща питат: Ало, Вапцаров ли е? , а тя отговорила: Няма го, тръгна си преди малко. :012: Чула, недочула, помислила, че търсят директора, който, разбира се, не се казваше Вапцаров. После се разкаваше случката като виц, а аз я знам, защото на баща ми кабинета беше в съседство. Минало бешело! Сега прогр. Слънце в стрелец ме зове към нови светове.