Опитвам се да наваксам в темите, чета усилено. Не снобея, това е причината да не отговарям бързо.
Тази череша е много стара. Разполовила се е на две. Едната част е поизсъхнала. Другата дава плодове. Детенцето на мой Овньо я прокатерва, но си е опасно. Аз я обикалям като лисана. Крива история.
Овнето ми е катерач на скали, на дървета, на върхове. Но той е с разклатено здраве в момента. Тъкмо се позакрепи, остава и да се потроши.
Съвестно ми е да го тормозя с черешите. И без това не му е много добре. Сатурн му минава през Асцендента и яко се е сдухал, избива го на подлуда, депресии.
Мен категорично ме е страх от високо, което няма под себе си вода.
Лесно ще се кача, нагоре ми е лесно. Но после трябва да викаме планинските спасители да ме свалят. Надолу нещата не са много добре.
Тези истории с катеренето са ми познати, наясно съм с възможностите си и последиците от тях.
Няма ли вода да скоча в нея, не се качвам на повече от 2 метра. От високо имам страх. От вода нямам, колкото и да е дълбока.
Папи, аз съм широка душа. И без да ми обираш черешата щях да ти дам бурканче, че и череши да си ги ползваш според желанията.
Но не отговарям за вкусовите му качества.
За мен е новост сладкоправенето. Правя си експерименти, в някои дози слагам подправки - канела, карамфил, според настроението.