Има хора, които те докосват. Филми, книги. Преломни моменти.
Мен тази книга ме отнесе.
Чудех се дали да споделя, струва ли си, ще докосне ли и някой друг. Е, ще го сторя. На невероятни места срещах магия след като започнах да я чета. С невероятни хора се срещах и някак невероятно разговор отиваше все в едни теми, които ги има засегнати в книгата. Без аз да насочвам тези разговори.
Какво да кажа... Магия. За българската магия.
Аз доста си поплаках по време на четенето. Едно осъзнаване дойде. Дребни неща, които ме преобърнаха. За смъртта, за Игнажден. Някак ме удари като с парцал това, че майка ми е починала на Игнажден - Нова година според старите обичаи. Вървя и си мисля моите неща, а се заговарям с една женица. И ни в клин, ни в ръкав ми заговаря за Игнажден. То и без това се бях натегнала по въпроса. Нищо не казах, изслушах я. А тя ми каза за древна детска броилка, която според някои изследвания носи прабългарски думи. Е, това ме взриви. :012: Какви бяха тези случайности? Що за магия?
И как да не плачеш?
Някои хора могат да ти наместят посоката. Аз се понаместих след тази книга. Въртят ми се идеи, интересни. Чувствам се жива. :08:
За втори път се опитвам да я препоръчам в темата. Първи път директно затворих форума и не пуснах мнение. Писах, пък изтрих. :012:
А дано сега не го затрия.
