А какво е "жалко"-то в случая с този млад мъж? Има ли таланти, които не е успял да реализира или да им намери някое по-практично приложение? Несигурността и колебанията ли му създават проблеми? Дори ако не му липсва женско внимание, не ми се струва да е "късметлия" с жените... или може би сам се вкарва в по-комплицирани отношения.
---
Да споделя нещо извън казуса:
Ако някога някого съм съжалявала за това, че не е успял, в повечето случаи впоследствие съм осъзнавала, че сам си го е заслужил - в резултат на бездействие или глупави/необмислени/неосъзнати постъпки. Много хора в обкръжението ми не са успели в нещо, защото са правили това, което към някой минал момент ги е "устройвало", а впоследствие този момент се е оказал от решаващо значение /напр. тогава може да са имали шанс за някаква промяна/. В резултат - пропуснати възможности, продължаващо циклене и приемане на ситуацията като "що-годе задоволителна" – до момента, в който кризата не се задълбочи и някой външен фактор не отпуши лавина от натрупано недоволство.
Не познавам хора, при които неуспехите и житейските несгоди да се дължат изцяло на чужда намеса, на причинена вреда от страна на други индивиди. Да, факт е,че има и хора с по-тежки съдби, които в настоящия си живот принасят символична жертва.
Изгубих много ценно време да съжалявам хората, все да им влизам в положението и да съм съпричастна. Сега обаче не съм сигурна дали със съпричастността си, изразяваща се в дондуркане и бършене на сополки, съм им помагала. За мен истинската подкрепа не е само изслушване на отсрещната страна, тя се изразява и в друго – да му помогнеш на човека, доколкото е възможно, да види какви са алтернативите, с какви варианти на действие разполага в дадена ситуация, да види всички страни на проблема. И тук няма място за съдничество и лични проекции, трябва да си достатъчно обективен, дори ако човекът ти е близък.
Извинявам се за отклонението.