Ако става въпрос за наистина близък човек, много близка приятелка, вече не съжалявам, а съпреживявам и се ядосвам за техните неуспехи. Особено когато отстрани е видно, че в дадена ситуация биха могли да действат по-разумно и да извлекат повече бъдещи ползи /не става въпрос за материалната страна на нещата/.
Давам пример с много близка приятелка /от малкото останали/:
Интелигентно момиче от свястно семейство, единствено дете. Завършила е езикова гимназия, на много добро разговорно ниво владее 4 езика. Навремето записа едно висше задочно в София, трудно приложима и безперспективна специалност, особено в неголям град /за музеен работник/. Няколко години влачи семестриални изпити през последната година обучение, а не е била чак толкова ангажирана - нито е работила целогодишно, нито все още беше създала семейство. Все си отсрочваше държавния изпит, така и не разбрах дали накрая е взела диплома /може и да е взела, но с големи клизми и след няколко години отсрочване/.
Та, докато все още е следвала, имала е шанс да се прехвърли друга специалност. С два западни езика от ЕГ имаше реален шанс да запише филология, лингвистика или МИО /макар че за икономически профил се съмнявам в нейния случай, тя е 100% хуманитарен тип/. Не че има достатъчно работа за всички филолози, но там щеше да има повече възможности за по-нататъшна реализация - кеф ти преводач, кеф ти преподавател, кеф ти сътрудник в някоя чуждестранна компания. А сега, вече години наред работи само сезонна работа и няма никакви изгледи да мине на по-високо мениджърско ниво - там не е достатъчно само да знаеш чужди езици, нужен е друг начин на мислене, други качества. Да, вече е постигнала други цели - семейство, мъж, деца. Те запълват свободното й време, но въпреки това не само виждам, а и тя самата споделя, че не се чувства удовлетворена. Може би просто е следвала повелята на съдбата, правейки този избор. Не мога да кажа дали е бил погрешен. За нея може би не. Но ме е яд, че не се чувства добре в тези отношения - заложила е много на тях, отчасти и заради връзката с мъжа е отсрочвала дипломирането си, а накрая се превърна в една мрънкаща зависима жена. Дали трябва да я съжалявам? Не, тя съзнателно е направила този избор, а е имала и други варианти. Просто ме е яд, че би могла да действа по-разумно и нямаше сега да е на тоя хал. В нейния случай нямаше вреди, причинени от други хора, никой умишлено не я е спъвал и ограничавал. Напълно осъзнат избор. Осъзнат, защото безброй пъти с нея сме го коментирали, когато е била на кръстопът и вече пост фактум - показвах й алтернативните пътища и я оставях сама да избере.