Весо, изпитанието и драмата с брат ти не е само твоя, тя е семейна.
Няма нужда от такива гръмки думи кой трябвало да остава и кой да си заминава.
Не си единствен, който е загубил близък.
Намери начин и излез от това блато. Не обвинявай другите за собствения си живот. Средата ти не е нещо, което е закърпено завинаги за теб. Ако имаш нужното желание и воля, ще намериш начин да се измъкнеш. Няма да спираш да пробваш всеки ден.
Извинявай, не съм от хората, които ще те галят с перце, особено днес.
Искаш нещо, постигни го. Няма кой да дойде и да ти разпъне червен килим.
Подозирам, че не си единствен човек във форума с тежко детство. Акъл да не те лъже - голяма част от съфорумците сме деца на прехода. Едва ли са много тези, в чието семейство всичко е било лесно. Родителите ни са правили каквото могат, за времето си.
И аз помня как с майка ми си деляхме едно кисело мляко на ден, защото нямахме пари за животоспасяваща операция на баща ми. Но продавах по улиците вестници като ученичка. За да си изкарам някой лев за училище и за билет, за да видя баща си - опериран в друг град. Не съм се разциврила из цял форум колко ми е било лошо положението. Стегни се малко.
Ревльовски истории. Стегни се, учи, самодисциплинирай се. И се бори с живота. Брей.
Като не можеш и не искаш - ами да можеш. Съдбата обича смелите. И това си е.
Като сега не го яхнеш този Сатурн за твоите цели, няма кога. Аз съвсем отговорно ти казвам, че Сатурн може да е твой шанс, голям шанс. Но докато бягаш от него и му се чудиш колко ще е лош, няма да го бъде. Да е лош, колко да е лош? Че ще ти се наложи да си отговорен? Не е лесно, адски е трудно.
Има хиляда и триста неща, които да направиш, за да ти е по-добре. В ерата на технологиите и с този стрелешки стелиум - ами учи езици. За това поне има достатъчно самоучители в нета. Чудиш се какви са ти талантите - опитвай, търси. Ако си мислиш, че ще ти падне от небето - не сме от тази класа, на които им пада, Весо. И вместо да ги плюеш, стреми се да ги настигаш.