Днес пълнолунно яхнах метлата и поставих ново /неочаквано/ искане пред ищеца. А още вчера казах на моята адвокатка, че съм съгласна и на 01.12 подписваме споразумение. И тъкмо релаксираха и започнаха да потриват доволно ръце, днес ги ударих с метален камшик. Не може да се споразумеем в тяхна полза, а за мен да няма никакви гаранции и за в бъдеще да остана незащитена. Ще правим "очна ставка", поисках едновременна среща с двамата адвокати - с моята и на ищеца. И докато не намерят адекватно решение, ще се инатя като магаре на мост. Не може за хора без елементарна етика, достойнство и морал да има толкова лесна и незаслужена победа.