И аз никога не съм имала връзка, не е въпрос на избор, понякога ми натежава/ме натъжава, но предпочитам да е така, отколкото да бъда във венерин тип партньорство по сметка/удобство/интереси. Познавате Венерата ми, със сигурност никога не съм се чувствала обичана, вследствие на разни ранни събития – и заслужаваща да бъда обичана. Отне ми близо 30 години да разбера, че съм достатъчна, че нищо ми няма и че другите не са повече от мен (но това понякога кара рациото ми да откача, т.к. не може да намери причина много по-невзрачни и незабележителни откъм съдържание хора да имат споделена любов, което в моменти на депресия ме смазва). //травми имам със сигурност, но не съм чак толкова сбъркана, споко; мисълта ми беше – случва се, по-често при по-интелигентни хора и/ли такива извън "нормата".