Почтен, достоен човек и човек с висока позиция в социалната йерархия, са различни неща. Ако бяха едно и също елитът и публичните фигури в една държава, по подразбиране би трябвало да са моралния каймак на обществото. Най-вероятно не всички публични фигури са почтени. Действат с такива средства. Това че си почетен, публична фигура, не е задължително да означава че си почтен и честен като човек. Усилието - независимо дали с почтени или непочтени средства, може да донесе почести. По-голяма публичност, авторитет и признание. За пробивността по-скоро са предимство усилията в насока - подли номера, да имаш гъвкава ценностна система, да си ветропоказател, лицемер, а не честен.
Почтеността не изисква усилие. Тя е вътрешното себеуважение. Почтеността не се нуждае от публика. Сцена. Няма нужда от фанфари. Демонстрации. Показност. Човек може да живее в някакво затънтено родопско село, но ако намери загубено портомоне с много пари, да го върне на притежателя му. Уважението е пряко свързано с почтеността. Без почтеност няма уважение.
Хитлер безспорно е един от най-уважаваните в световен мащаб хора.