Не мога да си представя да градя нови приятелства с жени покрай общи приказки за готварство и детски грижи. Ако ще е за едната обмяна на опит, мога да потърся информация в нета, в някоя книга, форум. Винаги съм търсила приятелства, в които да ни свързват общи идеи, възгледи, житейска философия. Но това е трудно постижимо. В по-младите години преобладават забавленията, доста приятелства се градят на тази основа. С напредването на възрастта такива контакти отиват на заден план, търси се повече целесъобразност, вече и нямаш толкова енергия за споделяне. А когато дойде момент, в който установя, че с приятелите/близките живеем в различни вселени, връзката изтънява, изчезва и необходимостта да поддържам контакт с тях.
С единствените ми останали роднини спряхме да се поздравяваме в една социална мрежа. В един момент еснафщината ми дойде в повече. Така е и с приятелките.