Гаури, така е, принципно, както казваш. Но в този случай говорим за нещо "повикано" - направо като изкован енергиен затвор за дъщерята от собствената й майка, а не нещо, с което детето се е родило. Детето се е родило с друго, което е било потиснато. За семейната карма и аз мисля, че винаги удря, друг е въпроса, че и тя, като всички останали, е енергия и дали по трудния, дали по лесния начин, може да се намери път, по който тя да се изяви конструктивно. Всичко е едновременно проклятие и благословия според мен. Трудността на семейната карма идва от там, че за всеки от нас, за някои повече, за други по-малко, семейството е изключително важна единица - най-малкото, защото сме получили възпитанието си в него, има много емоции в детството, които не осъзнаваме, че са останали - позитивни, негативни, но те диктуват програмите ни в подсъзнанието. И понеже е слабо място и можем да сме много наранени, сме по-склонни да повторим модела, емоционално и подсъзнатлено провокирани, вместо да се опитаме да поразсъждаваме и да видим дали с тази даденост не можем да направим нещо по-добро.
