Ако почине дете на човек с възможности, чийто образ познавам само от телевизията и новинарските заглавия, със сигурност няма да се сцепя от рев. Би било жестоко да кажа, че не ми дреме, по-скоро липсва какъвто и да било емоционален резонанс с трагедията. Те не са ми в живота, съответно не ме интересуват. Трагедията си е тяхна лична, макар и да я разнасят по новините. Със сигурност не бих написала съболезнования на стената във ФБ на някой политик или друга известна личност.
Лили, ти не разбираш за какво говорим или просто се преструваш, защото вече стана твърде грозно?
Което и дете да почине и за него и родителите му да се избълват същите коментари - моята реакция ще е тази. Отдавна не става въпрос за това кой кого е гледал по телевизията и кого познава.
За твоят емоционален резонанс мога да пиша дълго, но нито провеждам психологически консултации, нито имам толкова време, нито пък желание. Опитай да разбереш, че да бъдеш съпричастен не означава да се натрапваш на хората, да им пишеш по стените и да тропаш по вратите им. Човешката, ако щеш дори първична реакция за тъгата на друго човешко същество, е лишена от толкоз сложност. Както и от всякакви пориви точно в този момент да безпокоиш онзи, на когото му е тежко. Второто, ако не си запозната, се нарича тактичност - провокирана отново от изначалното междучовешко уважение.
Или за момчето не трябва да ни е тъжно понеже са го "давали по новините"? Брей, какво внимание са му отделили - от къде на къде и ние да го удостояваме ако не с някоя добра дума поне с мълчанието си.
П.П. Сатин, лошото е, че в такива ситуации чувствителните и умни хора мълчат. И остават да шумят....няма да категоризирам кои. Е, няма пък да ги оставя да шумят и да цапат. Няма!