Не ми пречи да стоя вкъщи. Стига да не се налага да влизам в пряк досег с външния свят, което е невъзможно. Трябва да се яде. Затова трябват и пари. Преди за мен света беше едно място, което е източник на дискомфорт и ми поставя граници, създава пречки, блокажи, забрани от най-различно естество, сега е източник на още по-голям дискомфорт. Не харесвам ограниченията, но искам не искам, досега в преобладаващо процентно съотношение винаги съм била ограничавана. Или се е налагало сама да го правя поради една или друга причина.
Сега човек дори и да има село, не може да отиде там да си насади нещо.