А аз вече се кротнах и мисля засега да не търся други варианти. И без това никъде нищо повече от секретарка/офис сътрудник няма, а и заплатите са смешни на фона на изискванията. На шефката на отдела успях да й видя човешкото лице - не е чак толкова крива, каквато мълва се носи за нея из останалите отдели и с каквито впечатления останах от първите си работни дни. Има и много постижения, за които доста по-късно разбрах и сега ги оценявам - изградила е цялата структура в отдела, преборила се е той да се отдели от основната фирма /регистриран е като отделно дружество/, за да имаме самостоятелен бюджет, да можем да си разпределяме парите и да си вземаме редовно заплатите, че и бонуси понякога. А в основната фирма постоянно им бавят заплатите, никакъв овър тайм не се плаща, няма и премии /рефлектира и върху нашия отдел - карат ни да ходим по едни натоварващи мероприятия с ненормирано работно време, които после не ни се плащат/. Вчера нашата шефка имаше рожден ден и пак успяха да я ядосат, отиде да защитава интересите на отдела пред по-висшестоящи и й се изсмяха в лицето, върна се много разстроена и си тръгна. Всичко това нямаше как да го видя и да го оценя от самото начало, просто ми трябваше време да постоя малко и да понаблюдавам, да понауча някои факти.
Просто при мен през последните 7-8 години се натрупаха преобладаващо негативни опитности, много хора от обкръжението изгубиха пред мен човешкото си лице - видях тарикатлък, дребнавост, лицемерие, използвачество, егоизъм, откровена наглост и явни лъжи. Но ако на някой успея да му видя човешкото лице, рязко си променям отношението.