Нека Акрукс каже, понеже има деца, дали това, че си получател на гадости, а съумяваш да ги превърнеш в любов, която да предадеш нататък, не тушира негативните чувства? Аз няма да се държа така с мойте деца, ако имам, дано да имам. Усещам, че имам силна нужда да давам любов на близките и приятелите си, и самото даване е нещо като получаване, кара ме да се чувствам доста по-добре. Разбира се, тяхното отношение също има значение. Логиката донякъде помага - често се чувствам отхвърлена от някой, но щом стана критична към чувството, установявам, че човекът не ме отхвърля, а просто аз съм си настръхнала по навик. Един вид се самопревъзпитавам. Не мисля, че има аспект, който да не може да се тушира да нормални пропорции. Също често си мисля, че ранните проблеми всякога ще останат живи и е въпрос на ситуация да се връщат. Просто ситуацията трябва да е все по-екстремна толкова повече, колкото повече аз успявам да се се справям. И в края на краищата, в тъмните моменти, като потъна на дъното на имум цели, където само Антарес ми свети в оранжавеникаво, разбирам, че като никой не ме обича и не ме иска, то поне аз сама мога да си се обичам и да си се искам. Малко е ревливо това самообичане, но пък променя цвета на Антарес, и с времето усещам все по-здрава основа насред враждебни територии.