Като риба мога да кажа, че понякога преяждам, може би по-правилно е "препивам" :012: с астрология и тогава просто спирам и си казвам, астрологията може би е супер, но ти не можеш да я разбереш цялата, не можеш да си голяма колкото е тя. И тогава се моля. Имам предвид, че се моля извън обичайното всекидневно молене във вид на постоянна благодарност за всичко, ама искрена, а не насилствена защото така трябва. Понеже пък астрологията и в най-съвършения си вид не може да се допре до ония честоти, където обитава по-непроявената част на Бога. Приказваме си... с мен си. Аз си се възприемам като Господ във всяко едно отношение и приемам, че умът ми функционира на твърде ниски честоти, за да може да осмисли какъв Господ съм аз, затова си говоря чрез сърцето, оплаквам си се най-искрено и ми олеква - "сега ме е страх от еди-какво-си", може да е тъпо и утре да се смея, но днес е така. Всичко е въпрос на приемане и на признаване.
Нещата са по-прости отколкото изглеждат. Стават сложни от отричането. Всеки нещо отрича. Някои не искат да умрат, други да загубят близък, трети да се провалят. Всичко се оправя, когато го приемеш като естествена част от живота и тогава дори изпитваш удоволствие само поради факта, че имаш потенциалния шанс да изживееш и това - в друго състояние на ума, определяно като гадно. Сигурно преди да се роди, душата така вълнуващо възприема разнообразието от опит.
Намирам за трудно само едно, да си излезеш от картата. Не че някога наистина можеш да излезеш докато си жив. Но можеш наполовина, когато изцяло осъзнаеш какво те движи и защо те движи, и повече да не си пионка на това движение. Те събитията пак си се случват, но не те юркат като новобранец нагоре-надолу. Емоциите пак ги има, но какво от това, това са си едни емоции и нищо повече. Има едно състояние на съзнанието, което преживява пълноценно събитията, но едновременно запазва дистанция от по-висока перспектива и никога не е изцяло във филма. Да си излезеш от картата е да излезеш от филма. Това състояние е източник на непрестанно блажено удоволствие, а щом се закрепи да му е навик, човек така си остава май до края. Може за кратко нещо да го зашемети, но бързо връща самообладание.
Аз веднъж го написах, но не помня къде, тук или в другия форум, то е мисъл на Юнг, но и на кой знае колко преди него - всички вътрешни импулси, които човек не осъзнава, ги среща като съдба. Колкото повече осъзнава, толкова по-малко е нужно да се случва от разтърсващ или проблематичен вид. Или може би се случва, но човекът го възприема друго яче.
Същевременно се възхищавам на древните, най-вече за смелостта, но и още повече за познанията, да предсказват точно много конкретни неща. И сега искам да задълбая точно в античната астрология. Колкото и да се осъзнавам, това няма да махне всички ония правила на Уилям Лили от моята карта, според които, ако някой ще мре около случаен терорист, то аз съм пълноценен кандидат. Това обаче ме кара да си ценя живота още повече и да не го губя в песимистично мислене, страхове или лошо настроение. Даже напротив.
Имам едно упражнение, което сама си измислих случайно. Когато ме стегне шапката, си представям, че ще умра след 5 минути и нищо не мога да направя, за да го променя. Вживявам се. И тогава остава единственото, как ще прекарам следващите 5 минути. Те са твърде малко за равносметки и завещания. Имам време само колкото да се успокоя, за да замина в спокойно състояние на духа. Това е по-важно, отколкото човек предполага. Внезапната, неочаквана и шокова смърт оставя такива травми... Някой ден ще дойде ред и на кармичната астрология. Понякога ми се е случвало да правя това упражнение осемдесет пъти за денонощие. Тогава установявам липсата на концентрация. Ако да кажем ме мъчи депресия, а аз имах скоро квадрат на Сатурн към Луната и У/АЦ, значи това упражнение отрезвява много. И успокоява. Не знам дали всеки би могъл да го направи. Аз понеже съм чакала смъртта доста време, при това със съжаление, и накрая даже я дочаках, та ми идва реалистично. Аз и сега я усещам, във всеки един момент, в който помисля за нея, и я чувствам как ми диша в лицето. Това ме успокоява много. Маха всички тъпотии от живота, всичко що е излишно, само това с истинска стойност остава. Кара ме да се чувствам влюбена в живота. Кара ме да живея така, че да не правя компромис със съвестта си в нито една секунда, и после нямам за какво да съжалявам. Мога да си замина спокойна във всеки един момент, когато метеорит се забие в мойта ос на Алдебаран-Антарес и ми гръмне ИЦ-то.
В този смисъл се чувствам далеч над астрологията. Тя ще ми предскаже съвсем точно, и ще ми се случи. И какво от това? Една част от мен може да се затръшка и да драматизира. Другата част от мене много отдавна е над тия работи и живее по силата на чистото любопитство и удоволствие от живота. Стане нещо и мине много бързо, защото просто се е отлистила още една страница и нещо ново съм научила и какво? Ами прекрасно! Рибешки му работи.
Най-важното е и то е за на края, че в това състояние човек за първи път е способен да усеща истинските неща много дълбоко в себе си, защото вече не ги заменя с разни страхове, желания, опасения и т.н. Тогава човек се свързва с истинската обич много дълбоко в себе си, тогава все едно се събужда напълно. Изчезват защитите, допирът до другите е толкова осезаем и дълбок, всички цветове са толкова ярки... все едно си се надрусал... перманентно. Няма пози, няма правене, няма състезания, няма доказване, няма страхове, няма нищо от това, което е било. Не знам дали мога да го пресъздам. Не знам дали и трябва. Но това е - радваш се на живота просто защото Е, а в замяна получаваш скритите причини за всичко.
