аз пък имам ретрограден марс и ми се струва, че никога не се състезавам, в действителност само със себе си, в смисъл не хвърлям ръкавица за дуел, но гледам да ставам по-добра в областта, вкоято имам конкуренция, пак заради моята си собстевна самооценка.По-точно избягвам откритата конфронтация и така се чувствам добре, конфликтът не ми носи никога нищо конструктивно, само оставам без енергия и после ми трябва почивка и мълчание, за да си набавя силите, пък другите питат какво ти е, ами нямам енергия-мълча си темерутски-нищо лично
И аз имам ретромарс, при това заточен. Не избягвам никога конфронтациите, рядко ми липсва мотивация за един приличен конфликт. Не ми е къс фитилът, обикновено съм хладнокръвна, но ако много ме напъне, предпочитам да вляза в директна битка, вместо да си замълча, да преглъщам чувствата си и да трупам гняв. Това разболява.
Смятам, че именно това ти отнема енергията, Енигма, защото насочената навътре, преглътната агресия те изтощава малко по малко, но безспирно, не краткотрайната буря, в която изливаш емоцията си навън и отваряш място за нови чувства.
Нямам нито една огнена планета в картата си, освен Нептун 
, дебилитиран Марс в Телец, дебилитирано заточено Слънце в съвпад с Плутон и на дъното на хороскопа, и трите "енергийни" планети са под сатурново влияние - или в мажорен аспект или под негово управление. Въобще класически предпоставки за липса на енергия, мотивация и хъс. Всъщност обичайно съм в силно конкурентна, адреналинова среда, свързана с много промени и стрес. И се чувствам най-добре и най-адекватна именно в такава среда на чести обрати и светкавични решения. Не усещам недостиг на енергия, дори крайното физическо и психическо изтощение не пресича изворчето на енергия. А картата ми не предполага това. Значи, негде другаде е заровено кучето - не в ретромарсовете и липсата на огън.
Отскоро имам марсово влияние в прогностиката и се уча да казвам БАУ, където трябва. Помага, така е, давам си сметка, че като го гълташ дълго този марс, отиват нещата на плутон.Асц. ми е огнен, слънцето-наплутонено и без марс се учех да излъчвам-" не на мен тия, не ме проверявай дали внимавам". Имам успехи, щом плутонови хора, които са от дълго време в живота ми ме уважават и ми имат респект/доколкото може 1 скорпион да се довери, ест./, но без марс наистина си е без зъби човек.
На хората, които ме търсят винаги и само да говоря за венери, друго, без никакъв взаимен обмен, казах в прав текст какво мисля, нежно и без квалификации. Такова чувство, че съм ги предала видях, чак се запитах кога е почнала цялата тази тъпа манипулация, пак-в детството ми, така съм позволила.
Радвам се,че долу-горе се осъзнавам, това е началото-първо да разбереш къде е проблемът.
Скоро разбрах и друго-имам дългогодишно безсъние, а нямам проблеми с нервите, но марс, неизразходен произвежда адреналин и последният унищожава хормона на съня, ще го канализирам физически, бягане, спорт.
