Малко ще обърна медала и ще кажа за това, как "лошият" Сатурн се чувства в една връзка с Луна или Слънце, когато тя не е тригон или секстил. Човекът със Сатурна усеща собствените си бариери и задръжки на фона на едно чуждо светило много по-осезаемо. Нещо повече, самият аспект провокира човека със Сатурн да влиза в такова себеусещане, което през цялото останало време няма. Например аз се чувствам супер яко в кожата си (и как не, с прогр. Слънце и Луна в Овен!), но когато се срещна с най-добрия си приятел, чиято Луна се мъдри много близо до моя Сатурн, тогава като че ли леко помръквам. Той ми се радва, показва ми, че ме харесва през цялото време, че му е приятно с мен, че иска да сме заедно, но аз усещам неговата светлина, чувствам как грее, колко много е себе си и как естествено му се получава. Въпросът е, че извън неговото присъствие и съм точно така. Всъщност и това не е съвсем пълно описание, защото аз го усещам само от време на време, не постоянно. Аспектите на светило със Сатурн е един художествен контраст от вида "черно-бяла композиция". В този смисъл съвпадът на Луна/Сатурн е ценен опит за Сатурна, да получи отвън необходимата му светлина, с която да огледа защитите и дисфункциите си. И сега, ако с моя бест френд сме по-неосъзнати и не разбирахме от астрология, може би щеше да е тежко. Аз щях да чувствам неговата светлина като заплаха, която да извади от сенките болките и недъзите ми. Но аз го възприемам като шанс и когато почувствам свиването - типичната болка на Сатурн в подобни аспекти, аз се възползвам и правя промяна. Първо казвам на глас проблема, после го обсъждаме с чувство за хумор (най-доброто канализиране на Сатурн е хуморът), след това изменям жизнената си ориентация, начинът на възприятие, и накрая настъпва голямо удовлетворение. Иначе съм наясно, че ако реагирам първично, както ми идва, ще нараня този ценен за мен човек.
Затова при всеки труден аспект на Сатурн със светило, винаги иде реч за битка на светлината с тъмнината, а разрешението на аспекта е двамата човека да не се идентифицират първосигнало с ролите на "светлия" и "тъмния", а да бъдат публика на кръстосването на енергиите, която коментира от първия ред и подвиква на актьорите на сцената. За да се случи това обаче, и двамата човека трябва да са се научили да бъдат честни със себе си и след това с другите и да пиглеждат в най-мрачните части на себе си, да гледат без страх, срам и вина нелицеприятните си черти и това да не им пречи да обичат себе си, даже напротив - да засилва себеприемането и обичта към себе си.
Към това има още две условия. Едното е аспектите в рождените карти. Моето приятелче има доста точен квадрат Сатурн/Луна. Понякога казва "първите двайсет години само оцелявах". Дори да го нагазя, той е навикнал на тая енергия. При мен нещата не стоят така. В някои кратки контакти с такива аспекти ми е идело да умра.
Второто положение е общото състояние на синастрията. Ако преобладават хармоничните аспекти, дори при труден контакт на Сатурн със светило, при духовно осъзнаване връзката може пак да е чудесна. Обратно обаче няма смисъл да се мъчат хората. Синастрията с това другарче е прекрасна.
Затова вярвам, че рожден или синастричен аспект със Сатурн се преодолява и канализира само чрез духовно развитие, чрез постоянно нарастващо себеосъзнаване.
И един друг въпрос. Имате ли наблюдения дали съвпадите на синастрична планета със Северния възел пораждат дълготрайност. От скоро правя накива наблюдения и не мога да твърдя за "време", както при Сатурн, но за "мисия" - да. Като че ли тогава докато не се разгърне потенциалът на северния възел, който планетата буди, хората не се разделят. А при съвпад на св със сатурн имате ли наблюдения?