Е, Опозит, аз за близки имам предвид емоционално близки - кютюк пияни роднини, а пък особено наркомани, няма начин да са ми близки емоционално просто. За мен кръвната връзка нищо не значи, ако не е подплътена с определено отношение. Означава, може би, че душите ни се срещат, за да научат нещо заедно, но никой не е казал, че с роднини трябва да се имаме и да се търпим и това е идеята на родството. Достатъчно съм се нагледала на роднини, които предават роднини, даже братя и сестри - да се карат за имоти, да се прецакват и да се бият като улични кучета за кокали. Такова отношение никога няма да търпя. В личния ми казус - изрязала съм баща ми, както и цялата му рода, от живота ми именно защото поведението им беше разочароващо и неподобаващо дори и за някой далечен познат - толкова грозни постъпки.
Иначе за мен лично сравняването с другите е признак за слабо его, болно его. Единственият човек, с който трябва да се сравняваш, си ти преди. Ако с друг се сравняваш - това са комплекси. Комплексът не е изконна част от егото, той е негова болест. Казвам това, защото психологически деифнирано, егото е границата, която начертаваш - от която започваш ти, а свърват другите. Бебето се осъзнава като отделен индивид постепенно като осъзнае, че вече майка му не винаги е там, когато то има нужда, те вече не са едно цяло. Така, че ако егото е границата, от която започвам АЗ, какво да правят постиженията на другите в тази граница, че да отговарят за самоопределението ми. Процеса, напротив, за мен е точно обратен - не можеш да се наложиш, докато се сравняваш с другите - в сравнението ти губиш границата си с тях. Дадено постижение не е фактор за формиране на здраво его, а здравото его е фактор за дадено постижение. Идеята на цялата тази история не е да имаш повече, отклкото имат другите, а да имаш това, от което се нуждаеш. И когато опре до его това означава - дори и да го вземеш от ръцете на някой друг.