За мен всичките мнения са верни.
Има и меркуриева обаче според мен, има и на рачешката луна-по емоциите. Тоест-въздушна, водна, огнена...
Интиуцията е знание отвътре със сърцето, или ума, не знам. Може и да е припомняне.
И аз имам като вас, но когато ми е трудно, я заглушавам, не ми отърва да я слушам-затова.
Например по меркурий-винаги знам кого ще срещна, припознавам се половин час преди виждането в други хора, това работи постоянно. Но срещата ми с човека не е знакова-"здравей, добре си-хубаво-още по-добре бъди... "и толкова.
Когато задам въпрос, отсреща мислят, и аз сърфирам някак и знам какво ще чуя, повечето пъти съм права.
При запознанство веднага мога да кажа, какво мислят за мен отсреща на първо четене, ама това споделя ли се-не. Около мен има много "овладяни" емоционално хора, през годините се научих да ги чета. Защо?-Говорят ми едно, в мен нещо казва-не е вярно, трябва да го разгадая, иначе давам на късо отвътре. Кого да слушам, тях, мен..
Иначе чрез водното прекрасно знам кой как се чувства, ами то чувството не е само една емоция-за днес, то е и двигател. Емпатското ми е по-развито, но е първично според мен. Колкото повече човек се опакова и бетонира за света навън, аз го усещам,че отвърте крещи, страда ...случва се да му състрадам, и тогава ставам едно с него, мога да усетя какво го боли. Ако не мога да го излекувам обаче, защо ми е това, не знам.
Понякога знаем предварително кое няма да го бъде, ама си стоим там, и се правим, че не знаем....
Виждам, че търсим едно "технократско" обяснение, но според мен такова-няма.